17-11-2017 20-11-2018

Учените са заинтригувани от светещ облак близо до нашата Слънчева система

Облакът е убягвал на учените досега, тъй като не излъчва типичните въглеродни окиси, които обикновено се засичат чрез радио и инфрачервени наблюдения

Снимка: Thomas Müller (HdA/MPIA)/Thavisha Dharmawardena (NYU)

Учените са заинтригувани от светещ облак близо до нашата Слънчева система

10:11 | 30 април 2025 | Редактор : Стоян Гогов 0 5220 Снимка: Thomas Müller (HdA/MPIA)/Thavisha Dharmawardena (NYU)

Учени са открили гигантски, светещ облак от водороден газ, който се намира само на 300 светлинни години от нас.

Както е описано в предстояща публикация в списание Nature Astronomy, международен екип от изследователи е забелязал този газов облак, наречен Еос, на ръба на т.нар. Локален балон — огромна кухина, която обгръща цялата ни Слънчева система.

Екипът е открил облака чрез сканиране на небето за ултравиолетови излъчвания от молекулярен водород — първото прилагане на такава техника. Те са го направили с помощта на далечен ултравиолетов спектрограф, монтиран на южнокорейския сателит STSAT-1. Обикновено учените използват радио или инфрачервени обсерватории за откриване на химически подписи.

"Данните показаха светещи водородни молекули, открити чрез флуоресценция в далечния ултравиолетов спектър", каза доцент Блейксли Бъркхарт от Университета Рътгърс, ръководител на екипа. "Този облак буквално свети в тъмното."

Изследователите се надяват, че това откритие ще им помогне да разберат по-добре междузвездната среда — пространството между звездите — и как молекулярните облаци от газ в крайна сметка водят до формирането на нови звезди.

"Когато гледаме през нашите телескопи, често виждаме как цели слънчеви системи се формират, но не знаем в подробности как точно се случва това", обясни Бъркхарт. "Откритието на Еос е вълнуващо, защото сега можем директно да измерим как се образуват и разграждат молекулярни облаци, както и как една галактика започва да превръща междузвездния газ и прах в звезди и планети."

Самият Еос има маса около 3400 пъти тази на Слънцето, и може да отнеме 6 милиона години, за да се изпари напълно.

"Историята на космоса е история на пренареждането на атоми в продължение на милиарди години", добави Бъркхарт. "Водородът в Еос пътува от Големия взрив, преди 13,6 милиарда години."

Облакът е убягвал на учените досега, тъй като не излъчва типичните въглеродни окиси, които обикновено се засичат чрез радио и инфрачервени наблюдения.

Междувременно Бъркхарт и нейните колеги са развълнувани от възможността да откриват още по-далечни водородни облаци с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб". Според чернова на тяхна нова публикация, екипът смята, че "може би сме открили най-отдалечените водородни молекули от Слънцето", сподели тя.

"Тоест, открихме както едни от най-близките, така и най-далечните с помощта на далечна ултравиолетова емисия", заключи тя.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО