Венера може да е била по-подобна на Земята, отколкото мислим
В далечното ни минало нашата планета е имала сходна тектоника
Ново изследване на Венера предполага, че тази дълбоко негостоприемна планета може да е по-подобна на Земята, отколкото мислим. Анализ на архивни данни, събрани преди десетилетия, подсказва, че на тази планета има активни процеси, наподобяващи тектонични, които деформират нейната повърхност и рециклират кората ѝ. Ако това е вярно, то големите, кръгли образувания на повърхността на Венера, наречени корони, може да са ключът към разбирането на вътрешните процеси на планетата.
"Корони не съществуват на Земята днес, но може да са съществували, когато нашата планета е била млада и преди да се е формирала плочковата тектоника," казва планетарният учен Гаел Кашиоли от Университета на Мериленд и Центъра за космически полети "Годард" на НАСА.
Вижте снимки от повърхността на Венера >> >> >>
"Чрез съчетаване на гравитационни и топографски данни това изследване ни даде нова и важна представа за възможните подпочвени процеси, които в момента оформят повърхността на Венера."
Венера няма тектонични плочи, както Земята. На нашата планета, разделянето на кората на плочи поражда активна геология и повърхностни промени, позволявайки на топлината да се изпуска и на кората да се рециклира.
Въпреки отсъствието на такива плочи, повърхността на Венера изобилства от признаци на вътрешна активност, която избутва материала нагоре и създава деформации. Един от тези признаци са короните - структури, приличащи на кратери, състоящи се от повдигнат пръстен (като корона), обграждащ потънал център, с радиални пукнатини. Те могат да бъдат стотици километри в диаметър.
Първоначално учените са мислели, че това са ударни кратери, но по-задълбочен анализ показал, че имат вулканичен произход. Смята се, че са създадени от горещи магмени струи, издигащи се от вътрешността на планетата, които повдигат повърхността в купол, който после се срутва навътре, след като струята се охлади. Разтопеният материал се просмуква отстрани, оформяйки пръстен.
Макар Венера да няма плочи, тектонична активност вероятно съществува под формата на взаимодействия между магмени струи и литосферата. Учените смятат, че такива взаимодействия може да се случват под короните.
Те разработили модели за различни сценарии на формиране на короните чрез магмени струи и ги сравнили с гравитационни и топографски данни, събрани от космическия апарат Magellan на НАСА, който обикаля Венера през 90-те години.
Чрез топографските данни били идентифицирани 75 корони, а гравитационните данни помогнали да се проучи какво се случва под тях. Оказва се, че 52 от тях се намират над горещи, по-малко плътни магмени струи, които вероятно движат тектонични процеси.
"Короните са изобилни на Венера. Те са много големи структури и с годините са били предложени различни теории за тяхното образуване," казва Анна Гюлхер, планетарен учен от Университета в Берн, Швейцария.
"Най-вълнуващото за нашето изследване е, че сега можем да кажем, че най-вероятно има различни и продължаващи активни процеси, които ги създават. Смятаме, че същите процеси са се случвали в ранната история на Земята."
Изследването е публикувано в списание Science Advances.