За разговорите с Хокинг, за Вселената и за Бог: Най-младият лектор в Кеймбридж пред Dir.bg | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
За разговорите с Хокинг, за Вселената и за Бог: Най-младият лектор в Кеймбридж пред Dir.bg
Снимка: Официален профил във Facebook

За разговорите с Хокинг, за Вселената и за Бог: Най-младият лектор в Кеймбридж пред Dir.bg

"Бих дал своя принос за България още днес", казва един от най-младите и успели зад граница български учени Деян Михайлов

| Автор: Стоян Гогов 82 14841

Знаете ли, че най-младият лектор в историята на Кеймбридж е българин? Роденият през 1990 година Деян Михайлов е възпитаник на Софийската математическа гимназия, след което следва физика в Оксфорд и Кеймбридж.

Качествата на българина са оценени от последния университет, а в него той се среща няколкократно с един от най-бележитите учени в историята - Стивън Хокинг.

Лесно ли е за един българин да получи признание от Кеймбридж, какво е било да се общува със Стивън Хокинг и защо гравитационните вълни са толкова важно откритие за човечеството -  Деян Михайлов дава отговор на тези, но и на други въпроси в интервюто ни с  един от най-младите и успели зад граница български учени.

- Защо избрахте астрофизиката и как стигнахте дотам да сте най-младият лектор в историята на Кеймбридж?

- Астрофизика е наука, която ми дава възможността да изследвам нещо далечно и недостижимо, което се случва на милиарди километри от тук. За мен е огромно удоволствие, че мога да се занимавам с това всеки ден, от сутрин до късна вечер. Изборът стана много естествено — трябваше да намеря нещо, от което разбирам, и което ми е интересно да върша.

Преподаването, от друга страна, е важна част от живота на всеки учен. Колективното знание за една наука се обновява и разширява ежедневно и трябва да бъде систематизирано и преподадено на следващото поколение от бъдещи учени. Те от своя страна ще трябва да работят за неговото допълване и т.н. Приемам работата си на лектор много сериозно и отговорно, но все пак е един от любимите аспекти на професията ми.

- Познавали сте Стивън Хокинг, като дори той е присъствал на Ваш семинар. Какво можете да ни разкажете за контактите си с него?

- Разговарял съм няколко пъти с проф. Хокинг през годините си в Кеймбридж. Разговорите, които проведохме, винаги бяха свързани с наука: какво е бъдещето на струнната теория след откритието на гравитационните вълни, кое голямо откритие във физиката предстои в едните години, и възможността неговите теории за сливането на черни дупки да бъдат потвърдени експериментално за пръв път.

- Стивън Хокинг е категоричен, че "няма Бог". Вие вярващ ли сте и смятате ли, че науката може да отговори на вечния въпрос - има ли живот след смъртта?

- Разсъждавал съм върху въпросите, свързани с вярата, и моето разбиране е, че те не са съвместими с научното мислене. Поради тази причина гледам на вярата по-скоро като съвкупност по морални норми — не бих се нарекъл вярващ.

- Какво представляват гравитационните вълни?

- Гравитационните вълни са, най-просто казано, един метод за пренасяне на енергията във Вселената. Образуват се, когато обекти в Космоса преминат през значителна промяна във формата си — например когато две черни дупки се слеят в една, или звезда избухне като супернова.

- Как става тяхното засичане и колко души стоят зад това постижение?

- Ефектът на гравитационните вълни е такъв, че те разтягат и свиват време-пространството докато пътуват през Вселената. Това поставя голям проблем: именно, че не могат да бъдат засечени с традиционни методи. Една измервателна линия на пътя на гравитационната вълна би била разтегната (или свита) заедно с пространството около нея.

За да бъде възможно засичането на гравитационни вълни, трябва да бъде използвано физично свойство, което остава непроменено дори при наличието на гравитационни вълни. За късмет, подобно свойство съществува и е добре познато на всички още от времето на Айнщайн: светлината винаги пътува с постоянна скорост. Използвайки този принцип са построени детектори, които могат да "уловят" сигнала, предизвикан от гравитационни вълни. Тези съоръжения са големи, скъпи, и трудни за построяване и поддръжка — към този момент екипът наброява повече от 2000 души, сред които инженери, сеизмолози, програмисти и учени.

- С какво изучаването на гравитационните вълни може да помогне на човечеството?

- От древността хората са били любопитни да научат какво има далеч от нас из Вселената, как всъщност е възникнала тя и каква ще бъде съдбата ѝ. Това знаем, тъй като пазим записките на учените от преди няколко столетия: наблюдавали са светлината, идваща от далечни места, и са записвали какво виждат.

Именно така се е родила науката астрономия. И ако доскоро сме можели единствено да наблюдаваме светлината и по това да разучаваме какво има във Вселената, откритието на гравитационни вълни отключва възможността да "слушаме" какво се случва, освен единствено да гледаме. Това ни позволява да разберем неща, които досега са били загадка: колко бързо се разширява Вселената, какво поражда гравитацията, и най-големия въпрос: какво е предизвикало Големия взрив.

- Защо трябва да знаем как се е родила Вселената?

- Въпреки че няма да промени съществено ежедневния ни живот, е важно да можем да отговорим на екзестенциалните въпроси, които сме си поставили като цивилизация. Фактът, че като вид сме се развили до там, че имаме възможност да построим технологии, с които да отговорим на въпросите за произхода на Вселената, е достатъчно свидетелство за прогреса на Homo sapiens.

- Може ли да обясните повече и за връзката между гравитационните вълни и Теорията на относителността?

- Гравитационните вълни са едно от последствията от теорията на относителността. През годините откакто Айнщайн е постулирал тази своя теория, всички нейни предсказания: червеното отместване на светлината, разтягането на времето близо до източници на гравитационно поле и пр., са били потвърдени. Единственото препятствие, което оставаше до пълната ѝ валидация, беше съществуването на гравитационни вълни. Тяхното засичане затвърди успеха на теорията на относителността.

- Скучно ли е да си човек на науката? В какво се състои един Ваш работен ден, как преминава?

- Бих казал, че това е една от малкото професии, която дава толкова голяма свобода на работата и ежедневните задачи: един учен не само има възможност, но и трябва сам да избира проблеми, които заслужават да бъдат изследвани. Поради тази причина всеки един мой ден преминава напълно различно. Работата ми се състои от много четене, програмиране, размишляване, беседи с колеги, пътувания и презентации, и разбира се, преподаване.

- Какви са хобитата Ви — гледате ли футбол, спортувате ли, интересувате ли се от гейминг като повечето млади хора?

- На този етап от живота ми нямам много време за хобита, тъй като работата ми има нужда от цялото ми внимание. Голяма моя страст е летенето, опитвам се да го практикувам, когато имам възможност.

- Кои бяха препятствията, които преодоляхте през годините, за да стигнете до високата трибуна на Кеймбридж?

- Не смятам, че мога да посоча отделни препятствия, които съм "прескочил", за да бъда тук сега. Животът на човек е изпълнен с всекидневни предизвикателства, и аз предпочитам да гледам на всички тях като на възможност да бъда по-добра версия на себе си.

- Мислите ли, че някой ден може да допринесете за подобряване на научната среда в България?

- Ако имам възможност да го направя, бих дал своя принос още днес. За съжаление това не е проста задача, а проблемите започват много по-дълбоко в образователната система.

- Съществува ли формула за успех и какво бихте посъветвали младите хора, които имат амбицията да тръгнат по Вашия път?

- Ако такава формула съществува, то аз все още не съм я открил. Всъщност, единственото, за което съм сигурен, че е нужно в науката, е търпение.

- За финал ще Ви помолим специално за нашите читатели да открехнете завесата — какво да очакваме в света на астрофизиката и в IT сферата през следващите няколко години? Кое може да бъде следващото голямо научно откритие?

- Астрофизиката е вековна наука, която днес бива преоткрита през призмата на гравитационните вълни и новите хоризонти, които това предлага. През идните години ще станем свидетели на много неочаквани открития, които в момента просто няма как да бъдат предсказани.

От друга страна, IT сферата е изключително динамична — тенденциите и стандартите се променя ежедневно. Смятам, че най-вълнуващото развитие, което предстои, е навлизането на квантовите компютри в ежедневна употреба и промените, които това ще наложи в много други технологични отрасли.

За разговорите с Хокинг, за Вселената и за Бог: Най-младият лектор в Кеймбридж пред Dir.bg

За разговорите с Хокинг, за Вселената и за Бог: Най-младият лектор в Кеймбридж пред Dir.bg

"Бих дал своя принос за България още днес", казва един от най-младите и успели зад граница български учени Деян Михайлов

| Автор : Стоян Гогов 82 14841 Снимка: Официален профил във Facebook

Знаете ли, че най-младият лектор в историята на Кеймбридж е българин? Роденият през 1990 година Деян Михайлов е възпитаник на Софийската математическа гимназия, след което следва физика в Оксфорд и Кеймбридж.

Качествата на българина са оценени от последния университет, а в него той се среща няколкократно с един от най-бележитите учени в историята - Стивън Хокинг.

Лесно ли е за един българин да получи признание от Кеймбридж, какво е било да се общува със Стивън Хокинг и защо гравитационните вълни са толкова важно откритие за човечеството -  Деян Михайлов дава отговор на тези, но и на други въпроси в интервюто ни с  един от най-младите и успели зад граница български учени.

- Защо избрахте астрофизиката и как стигнахте дотам да сте най-младият лектор в историята на Кеймбридж?

- Астрофизика е наука, която ми дава възможността да изследвам нещо далечно и недостижимо, което се случва на милиарди километри от тук. За мен е огромно удоволствие, че мога да се занимавам с това всеки ден, от сутрин до късна вечер. Изборът стана много естествено — трябваше да намеря нещо, от което разбирам, и което ми е интересно да върша.

Преподаването, от друга страна, е важна част от живота на всеки учен. Колективното знание за една наука се обновява и разширява ежедневно и трябва да бъде систематизирано и преподадено на следващото поколение от бъдещи учени. Те от своя страна ще трябва да работят за неговото допълване и т.н. Приемам работата си на лектор много сериозно и отговорно, но все пак е един от любимите аспекти на професията ми.

- Познавали сте Стивън Хокинг, като дори той е присъствал на Ваш семинар. Какво можете да ни разкажете за контактите си с него?

- Разговарял съм няколко пъти с проф. Хокинг през годините си в Кеймбридж. Разговорите, които проведохме, винаги бяха свързани с наука: какво е бъдещето на струнната теория след откритието на гравитационните вълни, кое голямо откритие във физиката предстои в едните години, и възможността неговите теории за сливането на черни дупки да бъдат потвърдени експериментално за пръв път.

- Стивън Хокинг е категоричен, че "няма Бог". Вие вярващ ли сте и смятате ли, че науката може да отговори на вечния въпрос - има ли живот след смъртта?

- Разсъждавал съм върху въпросите, свързани с вярата, и моето разбиране е, че те не са съвместими с научното мислене. Поради тази причина гледам на вярата по-скоро като съвкупност по морални норми — не бих се нарекъл вярващ.

- Какво представляват гравитационните вълни?

- Гравитационните вълни са, най-просто казано, един метод за пренасяне на енергията във Вселената. Образуват се, когато обекти в Космоса преминат през значителна промяна във формата си — например когато две черни дупки се слеят в една, или звезда избухне като супернова.

- Как става тяхното засичане и колко души стоят зад това постижение?

- Ефектът на гравитационните вълни е такъв, че те разтягат и свиват време-пространството докато пътуват през Вселената. Това поставя голям проблем: именно, че не могат да бъдат засечени с традиционни методи. Една измервателна линия на пътя на гравитационната вълна би била разтегната (или свита) заедно с пространството около нея.

За да бъде възможно засичането на гравитационни вълни, трябва да бъде използвано физично свойство, което остава непроменено дори при наличието на гравитационни вълни. За късмет, подобно свойство съществува и е добре познато на всички още от времето на Айнщайн: светлината винаги пътува с постоянна скорост. Използвайки този принцип са построени детектори, които могат да "уловят" сигнала, предизвикан от гравитационни вълни. Тези съоръжения са големи, скъпи, и трудни за построяване и поддръжка — към този момент екипът наброява повече от 2000 души, сред които инженери, сеизмолози, програмисти и учени.

- С какво изучаването на гравитационните вълни може да помогне на човечеството?

- От древността хората са били любопитни да научат какво има далеч от нас из Вселената, как всъщност е възникнала тя и каква ще бъде съдбата ѝ. Това знаем, тъй като пазим записките на учените от преди няколко столетия: наблюдавали са светлината, идваща от далечни места, и са записвали какво виждат.

Именно така се е родила науката астрономия. И ако доскоро сме можели единствено да наблюдаваме светлината и по това да разучаваме какво има във Вселената, откритието на гравитационни вълни отключва възможността да "слушаме" какво се случва, освен единствено да гледаме. Това ни позволява да разберем неща, които досега са били загадка: колко бързо се разширява Вселената, какво поражда гравитацията, и най-големия въпрос: какво е предизвикало Големия взрив.

- Защо трябва да знаем как се е родила Вселената?

- Въпреки че няма да промени съществено ежедневния ни живот, е важно да можем да отговорим на екзестенциалните въпроси, които сме си поставили като цивилизация. Фактът, че като вид сме се развили до там, че имаме възможност да построим технологии, с които да отговорим на въпросите за произхода на Вселената, е достатъчно свидетелство за прогреса на Homo sapiens.

- Може ли да обясните повече и за връзката между гравитационните вълни и Теорията на относителността?

- Гравитационните вълни са едно от последствията от теорията на относителността. През годините откакто Айнщайн е постулирал тази своя теория, всички нейни предсказания: червеното отместване на светлината, разтягането на времето близо до източници на гравитационно поле и пр., са били потвърдени. Единственото препятствие, което оставаше до пълната ѝ валидация, беше съществуването на гравитационни вълни. Тяхното засичане затвърди успеха на теорията на относителността.

- Скучно ли е да си човек на науката? В какво се състои един Ваш работен ден, как преминава?

- Бих казал, че това е една от малкото професии, която дава толкова голяма свобода на работата и ежедневните задачи: един учен не само има възможност, но и трябва сам да избира проблеми, които заслужават да бъдат изследвани. Поради тази причина всеки един мой ден преминава напълно различно. Работата ми се състои от много четене, програмиране, размишляване, беседи с колеги, пътувания и презентации, и разбира се, преподаване.

- Какви са хобитата Ви — гледате ли футбол, спортувате ли, интересувате ли се от гейминг като повечето млади хора?

- На този етап от живота ми нямам много време за хобита, тъй като работата ми има нужда от цялото ми внимание. Голяма моя страст е летенето, опитвам се да го практикувам, когато имам възможност.

- Кои бяха препятствията, които преодоляхте през годините, за да стигнете до високата трибуна на Кеймбридж?

- Не смятам, че мога да посоча отделни препятствия, които съм "прескочил", за да бъда тук сега. Животът на човек е изпълнен с всекидневни предизвикателства, и аз предпочитам да гледам на всички тях като на възможност да бъда по-добра версия на себе си.

- Мислите ли, че някой ден може да допринесете за подобряване на научната среда в България?

- Ако имам възможност да го направя, бих дал своя принос още днес. За съжаление това не е проста задача, а проблемите започват много по-дълбоко в образователната система.

- Съществува ли формула за успех и какво бихте посъветвали младите хора, които имат амбицията да тръгнат по Вашия път?

- Ако такава формула съществува, то аз все още не съм я открил. Всъщност, единственото, за което съм сигурен, че е нужно в науката, е търпение.

- За финал ще Ви помолим специално за нашите читатели да открехнете завесата — какво да очакваме в света на астрофизиката и в IT сферата през следващите няколко години? Кое може да бъде следващото голямо научно откритие?

- Астрофизиката е вековна наука, която днес бива преоткрита през призмата на гравитационните вълни и новите хоризонти, които това предлага. През идните години ще станем свидетели на много неочаквани открития, които в момента просто няма как да бъдат предсказани.

От друга страна, IT сферата е изключително динамична — тенденциите и стандартите се променя ежедневно. Смятам, че най-вълнуващото развитие, което предстои, е навлизането на квантовите компютри в ежедневна употреба и промените, които това ще наложи в много други технологични отрасли.