Учени обсъждат изключително смела хипотеза. Според тях свръхенергийна частица, засечена на Земята през 2023 г., може да е резултат от експлозия на първична (примордиална) черна дупка, образувана малко след Големия взрив. Ако това се потвърди, откритието би дало първите реални доказателства както за съществуването на такива черни дупки, така и за природата на тъмната материя.

Става дума за неутрино с енергия 100 000 пъти по-голяма от тази на частиците, създавани в Големия адронен колайдер (LHC). Толкова висока енергия е извън обясненията на всички познати космически източници. Частицата е засечена от подводния детектор KM3NeT в Средиземно море.

Екип от Университета на Масачузетс - Амхърст предполага, че неутриното може да е "отломка" от експлозия на много малка първична черна дупка. Теоретично такива обекти могат да се образуват от плътностни флуктуации в първите мигове след Големия взрив.

Ключът тук е Хокинговото лъчение - процес, при който черните дупки бавно губят маса. Колкото по-малка е черната дупка, толкова "по-гореща" е и толкова по-бързо се изпарява. Достатъчно малките първични черни дупки биха могли да завършат живота си с взрив, освобождавайки екстремно енергийни частици.

Според изчисленията, подобна експлозия би трябвало да се случва приблизително веднъж на десет години в наблюдаемата Вселена. Досега обаче не е имало убедителни доказателства. Този неутрино-сигнал може да е първият.

Събитието обаче не е било засечено от IceCube - друг голям неутрино-детектор, разположен в леда на Антарктида. Това е странно, защото IceCube е създаден именно за такива високоенергийни частици.

Решението, което предлагат учените, е екзотично. Те предполагат съществуването на първични черни дупки с т.нар. "тъмен заряд" - аналог на електрическия заряд, но свързан с хипотетични частици от "тъмния сектор", като "тъмни електрони". Такива квази-екстремални първични черни дупки биха се държали по-различно и биха могли да обяснят защо е засечено само едно подобно събитие и защо IceCube не вижда подобни неутрино частици.

Тъмната материя не взаимодейства със светлината и е невидима, но съставлява около 85% от цялата материя във Вселената. Ако първичните черни дупки с "тъмен заряд" съществуват в голям брой, те биха могли да обяснят цялото "липсващо" вещество.

Както подчертават авторите, моделът е сложен и все още хипотетичен, но има рядкото качество да обяснява феномен, който досега е изглеждал напълно невъзможен.

Изследването е прието за публикуване в престижното списание Physical Review Letters, а идеята тепърва ще бъде сериозно проверявана от научната общност.