Земята е загубила 12,5 трилиона тона лед за половин век
Най-дългият сателитен запис досега показва, че загубата на лед от Гренландия и Антарктида се е ускорила значително от 90-те години насам
Гренландия и Антарктида са загубили общо 12,5 трилиона тона лед от 70-те години насам. Това показва най-дългият сателитен запис на промените в полярните ледени щитове досега.
Още по темата
Международен екип от учени е анализирал данни от 42 сателитни изследвания и 27 космически мисии. Записът обхваща периода от 1972 г. за Гренландия и от 1979 г. за Антарктида до 2023 г.
По-голямата част от загубата е отчетена в Гренландия. Изследването е извършено в рамките на проекта Ice Sheet Mass Balance Inter-comparison Exercise (IMBIE).
"Като се върнем до 70-те години, вече можем да видим как ледените щитове са се променили за половин век", заяви водещият автор на изследването Инес Отосака от Университета Нортумбрия.
Загубата на лед от двата полярни региона е допринесла за покачване на морското равнище с повече от 3 сантиметра през разглеждания период.
"Три сантиметра покачване на морското равнище може да изглеждат малко, но това поставя още 6 до 9 милиона души в риск от крайбрежни наводнения и ерозия", заяви Андрю Шепърд, съавтор на изследването и ръководител на Факултета по география и природни науки в Университета Нортумбрия.
Данните показват и промяна в темпото на загубата. От 90-те години насам ледът започва да изчезва значително по-бързо.
През 80-те години Гренландия е губила средно около 66 милиарда тона лед годишно. През 2010-те годишната загуба вече достига около 291 милиарда тона.
В Антарктида също се наблюдава рязко ускоряване. Загубата е била около 53 милиарда тона годишно през 80-те години. През 2010-те тя достига 222 милиарда тона годишно.
Учените установяват, че 84% от загубата на лед се дължи на ускореното движение на ледниците към океана. Останалите 16% са резултат от топене на леда на повърхността.
"Повече от четири пети от загубения лед е бил изхвърлен в океана от по-бързо движещи се ледници, а не се е стопил на повърхността. Това показва, че дългосрочната тенденция се определя от динамичната реакция на ледените щитове към затоплянето на океана", обяснява Отосака.
Изследователите посочват затоплянето на планетата като основна причина за дългосрочната загуба на полярен лед.
Според учените продължителното наблюдение от космоса е важно за проследяването на промените и за подобряването на прогнозите за бъдещото покачване на морското равнище.
"По-дългият период на наблюдение, по-големият брой участващи екипи и подобрената ни способност да оценяваме несигурностите правят това най-надеждната оценка на масовия баланс на ледените щитове досега", заяви съавторът Тайлър Сътърли от Вашингтонския университет.
Изследването е подкрепено от НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА). Резултатите са публикувани в научното списание Scientific Data.