Фосфорът е сред 6-те нужни за живота главни съставки. Атоми на фосфора формират молекули ДНК и РНК - "тухличките", изграждащи генетичния код на живота. Досега обаче учените смятаха, че е имало малко количество от този химичен елемент на Земята в ранните етапи от съществуването ѝ, съобщи ЮПИ.

Резултатите от ново изследване показват, че древните солени езера може да са осигурили достатъчно количество фосфор за разпространение на живота.

Солените езера, наричани понякога алкални, се отличават с високо ниво на изпаренията. Водата оставя след себе си сол и е с високо ниво на pH, т.е. с малка киселинност.

"В повечето езера фосфатите са ограничени, така че калцият се смесва с тях, за да се ускори образуването на минерали, наречени апатити. Това не се случва в солените езера, защото те са с висока коцентрация на карбонати", заяви експертът по науки за Земята Джонатан Тоунър от Вашингтонския университет.

Той поясни, че карбонати се съревновават с фосфати, за да се смесят с калций, и че в езерата с висока концентрация на карбонати калцият е изместен от карбонати. Това дава възможност да се натрупат фосфати.

Учените извършили експерименти и създали модели, за да изследват ефекта от съвременната биологична активност върху химични процеси в солените езера.

"Първо направихме експерименти при отсъствие на биологична активност, за да покажем въпросното натрупване на фосфати. След това моделите ни взеха под внимание единствено неорганични химични съединения. Макар да има голяма биологична активност в редица езера по света, единствено богатите на карбонати езера са с висока концентрация на фосфати", отбеляза Тоунър.

Анализът разкрил, че дори при малка биологична активност би трябвало да има много фосфор в солените езера. Освен това вероятно е имало много солени езера в древността.

"Солени езера се формират при атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид и в присъствието на пресен вулканичен материал. На ранната Земя е имало и едното, и другото. Моделите на атмосферата на ранната Земя сочат, че нивото на въглеродния диоксид е било 1000 пъти по-високо от днешното. Освен това вулканичната активност на ранната Земя вероятно е била по-голяма, тъй като земната мантия е била по-гореща", уточни Тоунър. 

Предишни изследвания на Тоунър и колегата му Дейвид Катлинг от същия университет наведоха на мисълта, че солените езера може да генерират значително количество цианиди, които допринасят за формиране на аминокиселини и нуклеотиди - структурните елементи на протеини, ДНК и РНК.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".