В настоящия материал ще ви запознаем с най-големите митове и заблуди, относно АК-47 и неговите разновидности.

Вижте как изглеждат различните видове "калашници" >> >> >>




Руснаците са изкопирали АК-47 от немския Stg44

Визуалната прилика между StG44 и АК дава плод на множество конспиративни теории свързващи тези два автомата. Трябва да се отбележи, че конструктивно двете оръжия са коренно различни. Най-съществената разлика е в дългия газово-възвратен механизъм, който прави автомата толкова надежден. Калашников сам признава, че е взаимствал идеята от американската пушка М1 Гаранд. Всъщност StG44 е с директен газов механизъм, който прави пушката по ненадеждна при лоши условия. Същия механизъм по-късно е използван и от М-16. Още преди началото на конкурса, руснаците са решили автоматичната им пушка да е здрава и надеждна, като картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Що се отнася до дизайна, то АК-47 има повече общи черти с този на самозарядната пушка СКС, която е създадена през 1943 година и приета на въоръжение през 1945 г. Калибърът пък е взаимстван от обикновената пушка "Мосин-Наган".

АК-47 е по-неточен от М-16
Факт е, че откатът на АК-47 е по-голям от този на М-16, което прави воденето на изцяло автоматична стрелба малко по-неудачен избор. Но подобна е и ситуацията с М-16. Що се отнася до точността, то резултатите са следните. На 300 метра далечина АК-47 улучва мишените в 94% от случаите, а М-16 в 100%. На по-дълги разстояния предимството на М-16 нараства още малко. Истината обаче е, че АК-47 не е най-масовия "Калашников". Много по-използвани са модификациите АКМ и АК-74, които имат намален откат, а точността им е абсолютно равностойна с тази на М-16 и по-модерните й версии.

АК-47 се появява през 1947 година

Номерирането на автомата е свързано с годината, от която е финалният прототип на автомата, вече одобрен за производство. В случая това е 1947 година, но първите бройки от щурмовата карабина попадат в руската армия през 1949 г.

АК-74 е забранен като нехуманен
Този мит се разпространява, заради особеностите на използвания от АК-74 патрон с калибър 5.45 х 39 мм. Този малък калибър е избран предимно поради лекотата и скоростта си, 5.45 мм куршум удължава обхватът от 300 до повече от 500 метра, и намалява откатът (на дулото на автомата е сложен и огнекомпенсатор). И макар АК-74 да не е забранен, като нехуманно оръжие, то има една доста неприятна особеност. Поради своята балистика, куршумът прави по-голямо разкъсване при влизане в целта, а след това треакторията му е доста нестабилна. Има случаи, на жертва, простреляна в крака, а куршума излиза през главата, това се дължи на голямата кинетична енергия, като прави множество разкъсвания на тъканта.

Всички соц страни са били въоръжени с "калашници"

Това логично на пръв поглед твърдение е грешно. Като основният виновник за това е чешкия автомат vz. 58. Карабината се произвежда от Česká zbrojovka и на външен вид е почти идентична с АК-47. Истината обаче е, че двете оръжия не споделят дори и 1 обща част, като вътршената конструкция е доста различна - vz. 58 използва къс, а не дълъг газово-възвратен механизъм. Щурмувата карабина жертва малко от своята издръжливост, за почти два пъти по-голяма далекобойност, повече точност и намалено тегло. Освен всичко друго, vz. 58 е поредното доказателство, че две сходни на външен вид оръжия може да нямат нищо общо по между си.

АК-47 дупчи релси
Този мит е доста разпространен в България, но истината е, че нито АК-47, нито АК-74 или АКМ не може да продупчи влакови релси. Мита се базира на факта, че автомат "Калашников" с лекота дупчи стоманени листове с дебелина от сантиметър. Експерименти обаче показват, че АК не може да се справи с влаковите релси. За сметка на това обаче, една от версиите на снайперската винтовка СВД "Драгунов" продупчва с лекота релсите - при това от не малка дистанция.