3D принтираните къщи се оказват икономически неизгодни
Проект в Калифорния разкрива, че те са по-скъпи на квадратура спрямо традиционното строителство, а собствениците им са изправени пред увеличен финансов риск
3D принтираните жилища трябваше да бъдат същинска революция, заради по-бързото строителство, по-малкото отпадъци, по-малкото работна ръка и съответно по-ниските цени за крайния потребител. Реалността обаче е съвсем различна, показва нов проект в окръг Юба в Калифорния.
Още по темата
Компанията 4Dify обяви, че е завършила "първия 3D принтиран квартал в Америка" - пет къщи с площ около 1000 квадратни фута (приблизително 93 кв. м), разположени северно от Сакраменто. Всяко жилище е изградено с помощта на бетонен 3D принтер на стойност около 1,5 млн. долара, като първата къща е била отпечатана за 24 дни.
Компанията твърди, че в бъдеще срокът може да бъде съкратен до около 10 дни. По-изненадваща обаче се оказва цената. Първият дом е обявен за продажба за 375 000 долара.
Разликата се крие в цената на квадратен фут. При площ от 1000 кв. фута, това означава 375 долара на квадратен фут, докато средната стойност в окръг Юба е около 268 долара според данни на Redfin.
Така 3D принтираните къщи излизат по-скъпи на квадратура спрямо традиционното строителство в региона.
Освен това остават въпроси около дългосрочната поддръжка и застраховането на подобен тип конструкции. Като нова технология, те могат да създадат непредвидими проблеми с времето, което допълнително увеличава финансовия риск за собствениците.
Макар процесът да намалява времето за строеж и потенциално да ограничава строителните отпадъци, икономическият ефект засега не оправдава очакванията. Докато компании като 4Dify не постигнат значително по-ниски разходи чрез мащабно производство, 3D принтираните жилища остават по-скоро технологичен експеримент, отколкото реално решение на жилищната криза.