Експертите по изкуствен интелект гледат с оптимизъм към бъдещето на своята област. Повечето американци обаче са песимистично настроени. Това показва нов доклад на изследователския център Pew, публикуван миналата седмица.

Той разкрива рязко разделение в начина, по който изкуственият интелект се възприема от хората, които го създават, и тези, които живеят с него. Проучването, включващо отговори от над 1 000 експерти по AI и повече от 5 000 американски граждани, разкрива нарастваща пропаст в оптимизма: експертите са обнадеждени, докато обществото е тревожно, недоверчиво и все по-несигурно.

Около три четвърти от експертите по AI вярват, че технологията ще им донесе лична полза.

Само една четвърт от обществото казва същото.

Експертите вярват, че AI ще подобри работните места; обществото смята, че ще ги отнеме.

Дори базовото доверие в системата е разклатено: над половината и от двете групи заявяват, че искат повече контрол върху това как AI се използва в живота им, а мнозинството не вярва, че правителството или частните компании ще го регулират отговорно.

Това изглежда логично, ако се вземе предвид колко неуспешни са опитите на американското правителство да регулира основни технологии. Конгресът обича да вика изпълнителни директори на големи технологични компании на зрелищни изслушвания, където законодателите се оплитат в напълно неподготвени въпроси, сякаш току-що са открили интернет.

Малко американци вярват, че ще имат какъвто и да е контрол върху бъдеще, управлявано от AI.

"Изглежда, че когато гледаш тези... конгресни изслушвания, те изобщо не разбират. Не знам дали имам вяра, че могат да привлекат достатъчно експерти, за да го разберат достатъчно, за да го регулират, но смятам, че това е много важно," казва един академичен експерт в доклада.

Скептицизмът на обществото към правителственото регулиране на AI съществува редом с амбициозните твърдения на технологичните лидери за бъдещето на изкуствения интелект.

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман заяви, че очаква да видим "първите AI агенти, които се присъединяват към работната сила и съществено променят продуктивността на компаниите" още през 2025 г.

Това се вижда и в данните: малко американци вярват, че имат контрол върху бъдещето с AI. Почти 60% от възрастните в САЩ казват, че имат малък или никакъв контрол върху това дали AI ще се използва в живота им. Този процент не е много по-нисък дори сред експертите.

Има и разлики между половете. Мъжете-експерти по AI са много по-склонни от жените да заявят, че се чувстват оптимистично и лично развълнувани от AI.

Докато по-възрастните поколения все още дебатират потенциала на AI, поколението Z вече живее с него.

Друго проучване, публикувано тази седмица от Gallup и Фондация "Уолтън", установява, че Gen Z активно използва инструменти като ChatGPT или Copilot - 79% съобщават, че ги използват, а почти половината - седмично. Но това не означава, че му се доверяват. Всъщност Gen Z по-често казва, че AI ги кара да се чувстват тревожни (41%), отколкото развълнувани (36%). Само 27% казват, че им вдъхва надежда.

"Те все още не са стигнали до момента, в който усещат, че ползите надвишават рисковете."

"Gen Z не вярват на правителството, не вярват на големите технологични компании, не вярват на новините," казва Зак Хриновски, автор на доклада на Gallup, пред The Verge.

Поколението Z осъзнава, че AI ще формира бъдещите им работни места и обучение, но е предпазливо към ефектите му. Почти половината смятат, че изкуственият интелект ще навреди на "способността им за критично мислене". И въпреки че повечето вярват, че AI може да им помогне да работят и учат по-ефективно, само една трета от Gen Z работещи се доверяват на работата, извършена с помощта на AI, толкова, колкото на човешка работа.

Училищата и работните места също не помагат много. Повечето ученици от Gen Z казват, че училищата им нямат ясна политика относно AI, а над половината от работещите Gen Z съобщават същото за своите работодатели. Но проучванията показват, че когато институциите имат ясни правила за AI, младите хора са по-склонни да използват инструментите, да им се доверяват и да се чувстват подготвени за бъдещето.

Изкуственият интелект може да се развива бързо, но доверието изостава. Системите стават по-умни, но хората остават скептични - особено тези, които ще трябва да живеят с тях най-дълго.

"Те все още не са стигнали до момента, в който усещат, че ползите надвишават рисковете," казва Хриновски.