Британските V-бомбардировачи: Самолетите, с които Лондон можеше да изпепели Москва
Те са един от последните амбициозни проекти на Кралските военновъздушни сили
След края на Втората световна война, Великобритания вече не може да разчита на масова мобилизация и многомилионна армия. Имперското ѝ влияние започва да намалява, а се оказва, че САЩ не искат да споделят ядрената си технология с Лондон.
Макар и без колониите си, Британия търси начин да остане сред великите сили. Решението бе ясно: собствен ядрен арсенал, носен от бързи стратегически бомбардировачи, способни да проникнат в съветското въздушно пространство.
Така се ражда концепцията V - три реактивни стратегически бомбардировача, предназначени да носят ядрени оръжия и да осигуряват независимо от САЩ възпиране на СССР.
През 1947 г. британското Министерство на отбраната публикува изискване OR.229 за нов бомбардировач, който можел да прелети от Лондон до Москва, да носи ядрена бомба и да лети с реактивна скорост близка до тази на звука.
Резултатът е необичайна ситуация: три различни компании - Vickers, Avro и Handley Page - представят три различни, но приети за реализация проекта.
Вижте как изглежда "ядреното трио" на Лондон >> >> >>
Причината да се произведат три модела вместо един се крие в несигурността на епохата. Реактивната технология е нова, а ядрената стратегия - неизпитана.
Британското правителство избира паралелен подход, за да минимизира риска. Така се раждат Vickers Valiant, Avro Vulcan и Handley Page Victor - тройка машини, които имат повече разлики, отколкото прилики.
Vickers Valiant
Valiant е най-конвенционално изглеждащият от трите - със съвсем праволинеен дизайн, той е създаден за бързо производство и оперативна готовност. Именно Valiant първи носи британска ядрена бомба и провежда тестови ядрени бомбардировки през 1956 г.
Сравнително надежден и лесен за поддръжка, той обаче страда от проблеми със структурната здравина - корозия и умора на метала, които водят до изтеглянето му от активна служба през 1965 г. Той "полита" и се "приземява" първи от тройката бомбардировачи.
От Vickers Valiant са произведени 107 броя. Дължината му е 32,9 м, а размаха на крилата - 34,8 м. Максималната скорост е 912 км/ч, а количеството на въоръжението около 9 535 кг.
Avro Vulcan
Avro Vulcan е най-емблематичният от V-бомбардировачите. Неговата футуристична "делта" форма му придава уникален силует и изключителна маневреност за самолет от такъв размер.
Vulcan е проектиран за полет на голяма височина, но с времето се адаптира към нисък полет, за да избегне съветските ПВО системи.
Участва в знаменитите операции "Black Buck" по време на Фолкландската война (1982), когато изпълнява едни от най-дългите бойни мисии в историята на авиацията.
От Avro Vulcan са произведени 136 броя. Дължината му е 29,59 м, а размаха на крилата - 30,3. Максималната скорост е 1 185 км/ч, а количеството на въоръжението около 9 535 кг.
Handley Page Victor
Victor е най-технологично напредналият от трите - с необичайна "крива" форма на крилата, силно иновативна за времето си. По-бърз и с по-голям товароподем от Vulcan и Valiant, Victor първоначално е предназначен за стратегически бомбардировки, но по-късно е преоборудван като самолет-цистерна (т.нар. Victor K.2) и играе ключова роля в зареждането във въздуха на британски и съюзнически самолети чак до 1993 г.
Victor участва във военната операция над Ирак през 1991 именно в ролята си на въздушна цистерна, презареждаща атакуващите самолети Panavia Tornado.
От Handley Page Victor са произведени 86 броя. Дължината му е 35 м, а размаха на крилата - 34. Максималната скорост можела да бъде 0.98 Мах или 1 210 км/ч, а количеството на въоръжението около 15 875 кг.
Към края на 60-те години става ясно, че ерата на стратегическите бомбардировачи в ядрената роля залязва. Противовъздушната отбрана на СССР вече е твърде ефективна, а балистичните ракети се превръщат в основен инструмент на ядреното възпиране.
Valiant е пенсиониран през 1965 г. поради структурни проблеми. Vulcan остава в ограничена служба до 1984 г., основно за тактически мисии и по-късно за електронна война. Victor остава най-дълго - до 1993 г., като въздушен танкер, доказвайки се в конфликти като Фолкландската война и Първата война в Залива.
След 1982 година в единствен носител на британско ядрено оръжие се превръщат подводниците, за чието създаване Лондон си партнира с Вашингтон още от края на 60-те години на миналия век.