Една от най-мрачните страници в историята на космонавтиката
40 години от експлозията на совалката "Чалънджър"
Днес се навършват 40 години от една от най-мрачните страници в историята на космонавтиката - катастрофата със совалката "Чалънджър". На 28 януари 1986 г., само 73 секунди след началото на полета, космическият апарат избухва в небето над Атлантическия океан пред очите на милиони зрители, включително ученици в цяла Америка.
Още по темата
Трагедията, при която загиват всички седем членове на екипажа, остава в историята не само като технически провал, но и като болезнен урок за цената на политическия натиск и системните организационни грешки. 4 десетилетия по-късно събитието продължава да бъде обект на задълбочени анализи в сферата на сигурността, инженерната етика и управлението на риска.
Пътят към фаталния полет
През 1981 година САЩ се превръщат в първата държава с космическа совалка. По същество това е огромен космически кораб за многократна употреба, който може да извежда големи товари в орбита. Амбициите зад проекта са големи, а това води след себе си няколко големи проблема - кратки срокове, сбити графици, затваряне на очите пред някои проблеми и пренебрегнати технически предупреждения.
"Чалънджър" (OV-099) е втората оперативна совалка на НАСА и към януари 1986 г. тя се подготвя за своя десети полет, който е и 25-и за цялата флота.
Вижте как изглежда космическата совалка на САЩ >> >> >>
Въпреки привидната рутина, инженерите от "Мортън Тиокол", производител на твърдогоривните ускорители (SRB), от години изразяват опасения относно дизайна на уплътнителните О-пръстени. Още през 1977 г. тестовете показват, че ставите на ускорителите се деформират при старт. Предишни мисии, като STS-2 и STS-51-C, вече са демонстрирали признаци на ерозия по тези пръстени, особено при ниски температури. През декември 1982 г. критичността на тези уплътнения е повишена до ниво 1, което означава, че техен отказ би довел до пълна загуба на апарата и екипажа, но въпреки това ръководството продължава полетите, приемайки риска за "приемлив".
Фаталният полет
В деня на изстрелването температурите в Кейп Канаверал падат до рекордно ниски за Флорида нива, а по кулата за изстрелване се образува лед. На борда на "Чалънджър" са командирът Дик Скоби, пилотът Майкъл Смит, специалистите Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макнеър и специалистите по полезен товар Грегъри Джарвис и Криста Маколиф.
Веднага след старта, в 11:38 ч. местно време, О-пръстените на десния ускорител дефектират, позволявайки на горещи газове да прогорят корпуса и да ударят външния резервоар. На 73-тата секунда совалката се разпада вследствие на аеродинамични сили, докато се движи със скорост от 2352 км/ч.
Разследването по-късно установява, че кабината с екипажа се е отделила цяла и е продължила по балистична крива, падайки в океана от 20 километра височина. Данните сочат, че поне трима астронавти са активирали аварийните си кислородни апарати, което означава, че са били живи и вероятно в съзнание по време на свободното падане. Смъртта е настъпила при сблъсъка с повърхността на океана със скорост от 333 км/ч. Останките на екипажа и части от совалката са открити след мащабна тримесечна операция на дъното на Атлантика.
Версии и разследване
След инцидента президентът Роналд Рейгън сформира комисията "Роджърс", включваща фигури като Нийл Армстронг и физика Ричард Файнман. Комисията провежда независими изслушвания, интервюирайки над 160 души и преглеждайки хиляди документи. Разследването се разделя на четири панела, които анализират всичко - от техническата причина до натиска за спазване на графика. Ключов момент е демонстрацията на Файнман, който пред камерите потапя О-пръстен в чаша с ледена вода, доказвайки как гумата губи своята еластичност.
Инженерите на "Мортън Тиокол" са предупредили, че изстрелване при температури под 12°C е опасно, но техните опасения не са достигнали до висшето ръководство на НАСА.
Комисията установява, че НАСА е игнорирала предупрежденията на инженерите в нощта преди старта, а вътрешната комуникация е била толкова лошо структурирана, че критична информация за безопасността често не е достигала до вземащите решения лица.
Заключението е категорично - катастрофата не е просто техническа повреда, а резултат от компрометирана организационна култура.
Реформи
Трагедията налага пълно спиране на полетите за близо три години. В отговор на препоръките на комисията, ускорителите са изцяло препроектирани (RSRM), като са добавени нагреватели и нови метални елементи (capture features), които да предотвратяват ротацията на ставите.
НАСА създава нов Офис за безопасност, надеждност и осигуряване на качеството, чийто ръководител докладва директно на администратора на агенцията. Въведена е система за аварийно напускане на совалката чрез специален прът, а екипажите започват да носят херметични костюми под налягане. Програмата "Учител в космоса" е прекратена, а превозването на търговски сателити със совалки е забранено, за да се намали натискът върху графика.
Въпреки тези промени, 17 години по-късно катастрофата с "Колумбия" показва, че някои от уроците за организационната култура са били забравени. Американската совалка остава в историята, като един от най-скъпите и опасни за полети космически апарати. Совалката обаче е и първият апарат за многократни полети в космоса, както и първият истински космически самолет. Парадоксално, съветската совалка "Буран", появила се по-късно и летяла само веднъж, имала дизайн с по-добри показатели за безопасността.