В надпреварата за следващото поколение палубен изтребител на ВМС на САЩ се появи неочакван претендент. Освен утвърдените гиганти Boeing и Northrop Grumman, компанията Stavatti Aerospace предлага собствена визия за F/A-XX в рамките на програмата Next Generation Air Dominance (NGAD) - проект, който цели създаването на "семейство от системи" около бъдещ шесто поколение бойни самолети.

F/A-XX е военноморският еквивалент на изтребителя от ново поколение на ВВС на САЩ (понякога обозначаван като F-47). Макар на пръв поглед дублираща се инициатива, ВМС настояват за собствена платформа, оптимизирана за експлоатация от самолетоносачи и за широк спектър от мисии - въздушно превъзходство, удари по наземни цели, електронна война и координация на безпилотни "Collaborative Combat Aircraft" (CCA).

Предложението на Stavatti - SM-39 Razor - се отличава с нетрадиционна тройна фюзелажна конфигурация, интегрирана в смесено тяло-крило (blended wing body) с променлива геометрия. Визуално концепцията напомня футуристичен апарат от научната фантастика.

Вижте как изглежда SM-39 Razor >> >> >>

По представени рендъри и спецификации SM-39 обещава максимална скорост до Mach 4 и свръхзвуков крейсерски режим (supercruise) от около Mach 2.5 - стойности, които значително надвишават очакванията за конкурентните разработки. Компанията твърди още за по-голям тактически радиус, по-висок таван на полета, по-голям полезен товар и по-добро съотношение тяга-тегло. Конструкцията е предвидена от титаниева пяна вместо традиционни композитни материали.

На хартия това би поставило SM-39 далеч пред конкурентите.

На практика обаче проектът предизвиква сериозни съмнения. Част от експертите поставят под въпрос възможността турбовентилаторен двигател да осигури скорост Mach 4. При подобни режими възникват екстремни аеродинамични и термични натоварвания, включително риск от образуване на ударни вълни, които биха могли да нарушат работата на въздухозаборниците или да доведат до структурни проблеми.

При такива скорости повърхността на самолета може да достигне температури до около 400 градуса по Целзий, което допълнително усложнява въпросите около стелт характеристиките и дълготрайността на материалите.

Другият съществен фактор е опитът на компанията. Stavatti Aerospace, базирана в Ниагара Фолс, Ню Йорк, съществува от 1994 г., но до момента не е произвела нито един летящ прототип. Компанията се позиционира като разработчик на "чисто нови" концепции и публикува редовно футуристични проекти, но няма реализирана серийна продукция. Според публични оценки годишните ѝ приходи са около 3 млн. долара, а персоналът - приблизително 25 души, което я поставя далеч от мащаба на водещите отбранителни корпорации.

Допълнително, ВМС на САЩ не са потвърдили официално участие на SM-39 в конкурса за F/A-XX.

Историята на авиацията познава неочаквани пробиви, но към момента SM-39 Razor изглежда по-скоро като амбициозна концепция, отколкото като зрял кандидат за програма от мащаба на NGAD. Надпреварата за F/A-XX остава отворена, но реалистично погледнато, технологичната и индустриална тежест продължава да бъде на страната на утвърдените играчи.

Дали "трифюзелажният" изтребител ще премине отвъд рендърите, предстои да се види. Засега той остава една от най-нестандартните идеи в съвременната военна авиация.