За първи път български деца и ученици имаха възможността да говорят на живо с астронавтите на борда на Международната космическа станция.

"Планира ли се добив на минерали от Луната, като Хелий-3", бе един от първите въпроси.

"Намирането на ресурси в Космоса е ключово, защото количеството, което можем да вземем със себе си от Земята е ограничено. Различни космически агенции провеждат изследвания, дали можем да използваме повърхността на Луната", отговори астронавтът Тома Песке от Франция.

"Как МКС оцелява на удари с частици", попита Хана.

"Космическата станция е изградена спрямо тази среда. На първо място ние преценяваме космическите отпадъци и се стремим да ги избягваме. Освен това има различни нива на защита от сблъсък", отговори астронавтът на НАСА Марк Т. Ванде Хей.

Лъчезар от София зададе въпрос, който затрудни учените

Снимка: NASA

"Климатичните промени са голям проблем. Има ли начин да направим пътуванията в Космоса по-екологични", попита Борис от Чикаго.

"Това е съществен проблем, но в момента изстрелванията на ракети замърсяват много по-малко спрямо търговските самолетни полети, които са много повече на брой", споделят астронавтите.

Не всички въпроси намериха отговор. Астронавтите признаха, че не знаят защо или как "нещо безкрайно, като Вселената, се разширява".

"Кога ще се позволи на децата да пътуват в Космоса", попита Дария от София.

До 10, максимално 30 години ще видим деца-космонавти и цели семейства, пътуващи в Космоса, споделиха астронавтите. Според тях, това ще стане възможно благодарение на частните инициативи на различни компании.

Астронавтите демонстрираха ефектите на микрогравитацията

Снимка: NASA

"Как си представяте пътешествията в Космоса след 1000 години", попита Калина.

"Може би тогава пътуването ще е много достъпно, ще имаме колонии. От 20 години хора живеят непрекъснато в Космоса, нещо което е било немислимо в близкото минало. Не знам докъде ще е стигнала технологията, но смятам, че ще сме достигнали много далеч от планетата Земя", споделиха астронавтите.

Учените от МКС споделиха, че в Космоса също има "метеорологично време" То изцяло зависи от Слънцето, неговите цикли и най-вече - изригванията му.

Видеовръзката се осъществи благодарение на Атлантическия клуб в България, в партньорство с посолството на САЩ в София, и с над 30 организации, занимаващи се с образователни инициативи в областта на науката и технологиите.

Президентът на Атлантическия клуб в България, Соломон Паси, смята, че скоро ще имаме трети български космонавт

Снимка: YouTube

Целта на проекта е да се разпали въображението на децата и учениците, вдъхновявайки ги да отправят мечтите си отвъд земната орбита - към Луната, Венера, Марс, и отвъд, позволявайки на България, чрез разширено сътрудничество със САЩ в областта на STEM /СТЕМ/, да изпрати трети астронавт в Космоса.

СТЕМ е абревиатура на английските думи: science, technology, engineering, mathematics.

Георги Иванов, първият български космонавт, отправи послание към участниците и зретелите на събитието

Снимка: YouTube

На събитието присъстваха президентът на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, служебният министър на образованието и науката проф. Николай Денков, и посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа. Видеопослание отправи първият български космонавт Георги Иванов.