Илон Мъск от години представя Марс като крайната цел на SpaceX. Основаването на компанията през 2002 г. дори е тясно свързано с идеята за заселване на Червената планета, а Луната често е описвана от Мъск като второстепенна цел и дори "разсейване". Милиардерът постоянно е говорил за мечтата си "да направи човечеството мултипланетарен вид". Но в началото на февруари Мъск направи неочакван завой, обявявайки, че SpaceX вече поставя своя фокус върху изграждането на самоподдържащ се град на Луната, а не на Марс.

Според Мъск причината е чисто прагматична. В публикация в X той посочи, че лунна колония може да бъде изградена за по-малко от десет години, докато аналогичен проект на Марс би отнел над 20. Основният фактор е честотата на полетите - до Луната може да се изстрелва приблизително на всеки 10 дни с пътуване от около два дни, докато до Марс прозорецът за изстрелване се отваря веднъж на 26 месеца, а самият полет трае около шест месеца. Това позволява много по-бързо разгръщане и снабдяване с първоначално необходимите ресурси.

Друг ключов аргумент е рискът. Мъск открито заявява, че се опасява от природна или причинена от човека катастрофа, която би могла да прекъсне снабдяването от Земята и да обрече млада колония. По думите му Луната може да стане "саморазвиваща се" значително по-бързо, което я прави по-реалистична първа стъпка към трайно извънземно присъствие.

Централна роля в новата стратегия отново играе Starship - ракетата за многократна употреба, която SpaceX разработва за дългосрочните си планове. Благодарение на технологии като презареждане с гориво в орбита, Starship трябва да може да доставя огромни количества товар на лунната повърхност. Мъск вижда бъдеще, в което на Луната се изграждат научни и производствени бази, използващи местни ресурси за сглобяване на сателити и инфраструктура в дълбокия космос.

Но дали това е всичко?

Истината може би е по-различна от обявеното. Досега SpaceX е осъществил основно мисията си не като мост към проучването и заселването на Слънчевата система, а в насищането на ниската околоземна орбита със сателити с двойна употреба. Starlink може да се използва за множество цивилни проекти, но войната в Украйна показа, че системата е много ценна и за бойни цели. Освен това SpaceX има сключени доста изгодни договори с Пентагона.

Повод за изместването на фокуса от Марс към Луната може да е точно такъв държавен договор. SpaceX има задължение да транспортира астронавтите на НАСА до Луната и да участва в изграждането на базата там.

Броят на ракетите Starship е ограничен, а разработването им страда от известно забавяне. Към този момент компанията на Илон Мъск не е показала кацане на Луната или презареждане в орбита.

Фокусирането към Луната може да обясни на широката публика защо SpaceX изоставя Марс - причината е ангажиментът към НАСА и нуждата от забързване на американската космическа програма. Забавянията в SLS поставят риск пред Вашингтон от това да бъде изпреварен от Китай.