Илон Мъск залага сериозно на орбитални центрове за данни и изнасянето на AI в Космоса
Милиардерът посочва, че 2028 годна ще бъде повратен момент
Идеята за центрове за данни в орбита, която доскоро звучеше като фантасмагория, все по-ясно се оформя като реален стратегически проект на Илон Мъск. След като миналата седмица SpaceX подаде заявление до Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) за изграждане на мрежа от "милион сателита", функциониращи като космически център за данни, стана ясно, че плановете не са просто концептуален експеримент.
Още по темата
Допълнителен сигнал за сериозността на намеренията е официалното сливане между SpaceX и компанията за изкуствен интелект xAI, финализирано в понеделник. Така космическите и AI проекти на Мъск се обединяват в една структура - ход, който има логично обяснение, ако се планира мащабна обща инфраструктура в орбита.
Междувременно FCC прие заявлението и стартира стандартна процедура за обществено обсъждане. Макар това обикновено да е формална стъпка, председателят на комисията Брендън Кар предприе необичайния ход да сподели документа публично в социалната мрежа X. Кар е известен с благосклонното си отношение към съюзници на Доналд Тръмп, което подсказва, че при запазване на добри политически отношения проектът вероятно ще премине без сериозни препятствия.
Самият Мъск започна открито да защитава идеята за орбитални AI центрове за данни. В подкаста "Cheeky Pint" на съоснователя на Stripe Патрик Колисън, с участието на изследователя Дуаркеш Пател, той аргументира тезата, че Космосът е по-подходящ за мащабиране на изчислителни мощности. Според него основното предимство е енергията: "По-трудно е да се мащабира на Земята, отколкото в Космоса. Всеки соларен панел дава около пет пъти повече енергия в орбита, отколкото на земята, което реално прави решението по-евтино."
Твърдението обаче не остава без критика. В подкаста Пател отбелязва, че енергията не е единственият разход при експлоатацията на центрове за данни, а соларните панели не са единственият източник на захранване. Поставен е и въпросът за поддръжката на хардуера, включително подмяната на повредени графични процесори по време на обучение на AI модели - проблем, който в орбита би бил значително по-сложен.
Въпреки това Мъск остава категоричен. Той посочва 2028 г. като повратен момент, заявявайки: "Запомнете думите ми - след 36 месеца, а вероятно по-скоро след 30, най-икономически изгодното място за изкуствен интелект ще бъде Космосът." По думите му, в рамките на пет години всяка година ще се разгръща повече AI изчислителна мощ в орбита, отколкото общо на Земята.
За сравнение, очаква се до 2030 г. глобалният капацитет на наземните центрове за данни да достигне около 200 гигавата, инфраструктура на стойност приблизително 1 трилион долара. На този фон изнасянето дори на част от тези инвестиции в Космоса би имало сериозни икономически и технологични последици.
Интересът на SpaceX към подобни проекти не е изненадващ, тъй като компанията печели именно от изстрелване на товари в орбита, а вече разполага и със собствена AI структура чрез xAI. С оглед на подготвяното първично публично предлагане на обединената компания SpaceX-xAI в следващите месеци, темата за орбиталните центрове за данни вероятно ще заема все по-централно място. На фона на стотиците милиарди долари, които технологичните компании продължават да инвестират годишно в центрове за данни, част от този капитал може да се окаже насочен отвъд Земята.