Иран, сваленият украински самолет и ПВО системите на ислямската република | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Иран, сваленият украински самолет и ПВО системите на ислямската република 12
Снимка: Wikimedia

Иран, сваленият украински самолет и ПВО системите на ислямската република

Противовъздушните сили на Техеран са основният му коз и той не се страхува да го ползва

| Автор: Стоян Гогов 46 13162

Тази година започна с ескалация на напрежението между САЩ и Иран. Повод за това стана убийството на високопоставения генерал Касем Солеймани. Враждебната риторика между двете страни нажежи напрежението до червено, а за момент директната война стана много вероятен сценарий.

В разгара на кризата се случи и трагедията със самолет на украинските авиолинии, който бе унищожен във въздуха. Няколко дни след инцидента Иран призна своята отговорност. Техеран разкри, че ракети на противовъздушната система на страната са били активирани и употребени срещу цивилния самолет.

Всички как изглеждат иранските ПВО системи >>

В напрегната ситуация иранските военни оторизирали изстрелването, тъй като сметнали че виждат на радарите си военен американски самолет. Убийството на 176 невинни души на борда на самолета, излитащ от Техеран, допълнително усложни дипломатическата ситуация за ислямската република. Трагедията обаче показа, че Иран много лесно би използвал един от силните си военни козове и възпираща сила срещу евентуална агресия - своите противовъздушни системи. Какво знаем за тях?

Богат арсенал

MIM-23 Hawk

Снимка: Wikimedia

През 70-те години на миналия век, когато на власт е режимът на шах Пахлави, Иран закупува около 200 ракетни противовъздушни установки от САЩ. Става дума за MIM-23 Hawk, която е най-добрата американска ПВО система до началото на 90-те години.

MIM-23 Hawk може да лети до 20 000 метра надморска височина, а скоростта на ракетата е малко под 3000 км/ч. Обсегът е около 60 километра. Този ракетен комплекс е записал много победи по време на войната между Ирак и Иран, сваляйки редица съветски самолети, принадлежащи на Саддам Хюсеин.

Спрямо американски самолети и дронове MIM-23 Hawk най-вероятно няма да е толкова ефективен. Към днешна дата Иран разполага с около 200 бройки от комплекса. Ислямската страна обаче се е научила да произвежда подобрени копия на американската система, като общият им брой може да възлиза на над 1000.

Sayyad-1

Sayyad-1

Снимка: SephadNews

В средата на 80-те години на миналия век войната между Иран и Ирак е в разгара си. В тази ситуация СССР, както и САЩ, застават зад Саддам Хюсеин. Китай обаче решава да продаде на Техеран огромно количество оръжие за милиарди долари. В сделката влиза китайското копие на съветската зенитна ракета С-75. С помощ на специалисти от Северна Корея Иран не просто успява да произвежда сам ракетата, но и я подобрява. Така на сцената излиза ПВО комплексът Sayyad-1.

Скоростта на ракетата е над 4000 км/ч. Обсегът е до 100 километра, а максималната височина на действие - 27 000 метра. Взривната глава също е доста по-мощна спрямо тази на MIM-23 Hawk. Към днешна дата Иран разполага с над 400 бройки от комплекса Sayyad-1. Неговият основен недостатък се крие в това, че контрамерките против него са отдавна известни на САЩ.

Raad

Raad

Снимка: Wikimedia

Това е ирански ПВО комплекс, който вече е записал една победа срещу САЩ. През 2019 година той сваля американския шпионски дрон RQ-4 Global Hawk. Обсегът на действие е между 50 и 75 километра. Скоростта на ракетите е над 3000 км/ч. Таванът на полета е около 15 000 метра. Наблюдателите разкриват, че Raad доста напомня на съветския ПВО комплекс "Бук". Иран разполага с 300 бройки от Raad.

Ya Zahra

Ya Zahra

Снимка: Wikimedia

Това по същество е нелицензирано копие на френската ПВО система Crotale. Ракетите са с обсег едва 16 километра, таванът на полета е 6000 метра, но предимството на комплекса е, че лесно може да поразява по-малки дронове. Неговият ъпгрейднат вариант се нарича Hezr-9. Системата може да се използва и срещу хеликоптери и дори крилати ракети, като Иран има стотици бройки от нея.

С-200

С-200

Снимка: FARS

Към 2007 година Иран обяви, че е модернизирал всичките 400 на брой комплекси С-200. Освен това ислямската република е придобила капацитета да произвежда самостоятелно съветския ПВО комплекс. Максималната му скорост е около 6000 километра в час, а височината на полета достига до 40 000 метра. Обсегът може да достигне до 300 километра. Всички тези цифри звучат доста внушително. България, наред с много други бивши социалистически страни също разчитат на системата С-200 за противовъздушната си отбрана. Тук идва и голямата уловка - благодарение на проведени от десетилетия учения, САЩ са изучили в подробности комплекса и методите за противодействието му.

Занитен комплекс "Куб"

Занитен комплекс "Куб"

Снимка: Wikimedia

Това е една от най-успешните съветски ПВО системи с нисък обсег. В края на миналия век с него са записани една сръбска и една иракска победа над F-16. Иран успява да се сдобие със системата "Куб" във времената на политически хаос в Русия, когато военната промишленост на страната има нужда от животоспасяващи финанси. Техеран купува 50 установки, всяка от които е с по 3 ракети.

"Куб" има максимален обсег от 24 километра, скоростта на ракетите е 3000 км/ч, а тавана на полета е 12 000 метра. Това не звучи особено впечатляващо, но комплекса е много успешен срещу цели готвещи се да нанесат атака от близо.

Ракетен комплекс "Тор"

Ракетен комплекс "Тор"

Снимка: FARS

Това е най-модерният руски ПВО комплекс с малък обсег. Именно той е отговорен и за свалянето на украинския самолет. На пръв поглед параметрите са много сходни с тези на "Куб" - ракетата лети с около 3000 км/ч. Тавана на полета е дори по-малък - 6000 метра, а обсегът на действие - 12 км. Тайната на "Тор" е неговият много способен 3D радар. Той може да следи десетки цели едновременно, включително и крилати ракети.

Шансът нисколетящ F-15 да бъде унищожен от "Тор" се равнява на 80%, а успеваемостта срещу крилати ракети, като американската Tomahawk е още по-голяма. Освен това "Тор" може да унищожава цели намиращи се едва 10 метра над земята. Всичко това превръща комплексът в много важно оръжие за Иран. Гърция и Украйна също разполагат с "Тор", което означава, че американските пилоти най-вероятно познават системата, макар и радарите ѝ да са доста надеждни.

С-300

С-300

Снимка: FARS

Това е един от големите козове, с които Иран успя да се сдобие въпреки санкциите. ПВО системата С-300 има боен радиус от 150 километра, а ракетата се справя, както с високо летящи цели, така и с пикиращи ниско над земята самолети или крилати ракети. Скоростта достига до 9000 км/ч, а максималната височина на действие е 27 000 метра.

Иран разполага с 4 батареи от базовата версия на С-300. Едно от първите неща, които САЩ правят след разпада на СССР, е да закупят една бройка от комплекса, след което да го транспортират в Америка. ПВО системата е била разглобена и подложена на сериозен анализ. Макар и да има отлични характеристики, САЩ знаят слабостите ѝ в детайли.

С-300ПМУ-2

С-300ПМУ-2

Снимка: FARS

Според руснаците С-300ПМУ-2 се отличава от останалите системи и потенциалните врагове не биха могли да имат цялата информация за ПВО комплекса. Промени са направени по електрониката и радара - най-ключовите части на системата.

Това е причината през 2016 година Иран да придобие 4 бройки от С-300ПМУ-2, като комплексът е най-развитата и способна част от противовъздушната система на Техеран. С него се защитават стратегически обекти, като ядрената централа в Бушер. Бойният обсег е увеличен на 200 км. Таванът на полета е 40 000 метра, а скоростта на ракетата е около 8000 км/ч.

С-300ПМУ-2 може да следи 48 противникови самолета едновременно, като надеждността на откриването им е много висока, заради способния радар.

Bavar-373

Bavar-373

Снимка: irangeomil.blogspot.com

Това е опитът на Иран да създаде копие на системата С-300, след като санкциите върху страната първоначално забраниха на Русия да продаде комплексът на Техеран. Информацията относно проекта е малка, като по всяка вероятност ракетите са с по-слаби характеристики, спрямо тези в С-300. Иран обаче се е постарал да ги комбинира с добри и надеждни радари, които да осигурят проследяване на десетки цели едновременно в разстояние от 250 километра. Иран разполага с 12 бройки от Bavar-373.

Khordad 15

Khordad 15

Снимка: Wikimedia

Това отново е ирански комплекс, напомнящ визуално много на американския MIM-104 Patriot. Ракетите в него са развитие на Sayyad-1 и могат да свалят цели на разстояние 150 километра. Скоростта им е около 6000 км/ч, а таванът на полета е 45 000 метра. Техеран разполага с около 150 броя от комплекса.

Изводи

Готовността на Иран да употреби системата "Тор" срещу цивилен самолет разкрива две неща. На първо място може да се открои евентуалната паника и прибързаност, с която са действали военните. От друга изпъква и непоколебимостта им да действат и употребят оръжието си в кризисна ситуация.

Иран разполага с хиляди бройки от различни ПВО комплекси. Макар някои от тях да са морално остарели Техеран има в арсенала си и модерни бойни системи. С помощ от родни и севернокорейски специалисти ислямската република притежава възможността сама да произвежда и осъвременява противовъздушните си ракети. Бойната готовност също е голяма, благодарение на ежегодните ПВО учения.

Добре разположените радари и наситеността със системи за въздушна отбрана гарантират, че САЩ биха изгубили самолети, при евентуална кампания срещу Иран. Това повишава залозите. Потенциалната загуба на скъпоструваща машина, пленяването на екипажа ѝ или възможността останките ѝ да бъдат изнесени в Китай или Русия действа като възпиращ за САЩ фактор.

Иран, сваленият украински самолет и ПВО системите на ислямската република 12

Иран, сваленият украински самолет и ПВО системите на ислямската република

Противовъздушните сили на Техеран са основният му коз и той не се страхува да го ползва

| Автор : Стоян Гогов 46 13162 Снимка: Wikimedia

Тази година започна с ескалация на напрежението между САЩ и Иран. Повод за това стана убийството на високопоставения генерал Касем Солеймани. Враждебната риторика между двете страни нажежи напрежението до червено, а за момент директната война стана много вероятен сценарий.

В разгара на кризата се случи и трагедията със самолет на украинските авиолинии, който бе унищожен във въздуха. Няколко дни след инцидента Иран призна своята отговорност. Техеран разкри, че ракети на противовъздушната система на страната са били активирани и употребени срещу цивилния самолет.

Всички как изглеждат иранските ПВО системи >>

В напрегната ситуация иранските военни оторизирали изстрелването, тъй като сметнали че виждат на радарите си военен американски самолет. Убийството на 176 невинни души на борда на самолета, излитащ от Техеран, допълнително усложни дипломатическата ситуация за ислямската република. Трагедията обаче показа, че Иран много лесно би използвал един от силните си военни козове и възпираща сила срещу евентуална агресия - своите противовъздушни системи. Какво знаем за тях?

Богат арсенал

MIM-23 Hawk

Снимка: Wikimedia

През 70-те години на миналия век, когато на власт е режимът на шах Пахлави, Иран закупува около 200 ракетни противовъздушни установки от САЩ. Става дума за MIM-23 Hawk, която е най-добрата американска ПВО система до началото на 90-те години.

MIM-23 Hawk може да лети до 20 000 метра надморска височина, а скоростта на ракетата е малко под 3000 км/ч. Обсегът е около 60 километра. Този ракетен комплекс е записал много победи по време на войната между Ирак и Иран, сваляйки редица съветски самолети, принадлежащи на Саддам Хюсеин.

Спрямо американски самолети и дронове MIM-23 Hawk най-вероятно няма да е толкова ефективен. Към днешна дата Иран разполага с около 200 бройки от комплекса. Ислямската страна обаче се е научила да произвежда подобрени копия на американската система, като общият им брой може да възлиза на над 1000.

Sayyad-1

Sayyad-1

Снимка: SephadNews

В средата на 80-те години на миналия век войната между Иран и Ирак е в разгара си. В тази ситуация СССР, както и САЩ, застават зад Саддам Хюсеин. Китай обаче решава да продаде на Техеран огромно количество оръжие за милиарди долари. В сделката влиза китайското копие на съветската зенитна ракета С-75. С помощ на специалисти от Северна Корея Иран не просто успява да произвежда сам ракетата, но и я подобрява. Така на сцената излиза ПВО комплексът Sayyad-1.

Скоростта на ракетата е над 4000 км/ч. Обсегът е до 100 километра, а максималната височина на действие - 27 000 метра. Взривната глава също е доста по-мощна спрямо тази на MIM-23 Hawk. Към днешна дата Иран разполага с над 400 бройки от комплекса Sayyad-1. Неговият основен недостатък се крие в това, че контрамерките против него са отдавна известни на САЩ.

Raad

Raad

Снимка: Wikimedia

Това е ирански ПВО комплекс, който вече е записал една победа срещу САЩ. През 2019 година той сваля американския шпионски дрон RQ-4 Global Hawk. Обсегът на действие е между 50 и 75 километра. Скоростта на ракетите е над 3000 км/ч. Таванът на полета е около 15 000 метра. Наблюдателите разкриват, че Raad доста напомня на съветския ПВО комплекс "Бук". Иран разполага с 300 бройки от Raad.

Ya Zahra

Ya Zahra

Снимка: Wikimedia

Това по същество е нелицензирано копие на френската ПВО система Crotale. Ракетите са с обсег едва 16 километра, таванът на полета е 6000 метра, но предимството на комплекса е, че лесно може да поразява по-малки дронове. Неговият ъпгрейднат вариант се нарича Hezr-9. Системата може да се използва и срещу хеликоптери и дори крилати ракети, като Иран има стотици бройки от нея.

С-200

С-200

Снимка: FARS

Към 2007 година Иран обяви, че е модернизирал всичките 400 на брой комплекси С-200. Освен това ислямската република е придобила капацитета да произвежда самостоятелно съветския ПВО комплекс. Максималната му скорост е около 6000 километра в час, а височината на полета достига до 40 000 метра. Обсегът може да достигне до 300 километра. Всички тези цифри звучат доста внушително. България, наред с много други бивши социалистически страни също разчитат на системата С-200 за противовъздушната си отбрана. Тук идва и голямата уловка - благодарение на проведени от десетилетия учения, САЩ са изучили в подробности комплекса и методите за противодействието му.

Занитен комплекс "Куб"

Занитен комплекс "Куб"

Снимка: Wikimedia

Това е една от най-успешните съветски ПВО системи с нисък обсег. В края на миналия век с него са записани една сръбска и една иракска победа над F-16. Иран успява да се сдобие със системата "Куб" във времената на политически хаос в Русия, когато военната промишленост на страната има нужда от животоспасяващи финанси. Техеран купува 50 установки, всяка от които е с по 3 ракети.

"Куб" има максимален обсег от 24 километра, скоростта на ракетите е 3000 км/ч, а тавана на полета е 12 000 метра. Това не звучи особено впечатляващо, но комплекса е много успешен срещу цели готвещи се да нанесат атака от близо.

Ракетен комплекс "Тор"

Ракетен комплекс "Тор"

Снимка: FARS

Това е най-модерният руски ПВО комплекс с малък обсег. Именно той е отговорен и за свалянето на украинския самолет. На пръв поглед параметрите са много сходни с тези на "Куб" - ракетата лети с около 3000 км/ч. Тавана на полета е дори по-малък - 6000 метра, а обсегът на действие - 12 км. Тайната на "Тор" е неговият много способен 3D радар. Той може да следи десетки цели едновременно, включително и крилати ракети.

Шансът нисколетящ F-15 да бъде унищожен от "Тор" се равнява на 80%, а успеваемостта срещу крилати ракети, като американската Tomahawk е още по-голяма. Освен това "Тор" може да унищожава цели намиращи се едва 10 метра над земята. Всичко това превръща комплексът в много важно оръжие за Иран. Гърция и Украйна също разполагат с "Тор", което означава, че американските пилоти най-вероятно познават системата, макар и радарите ѝ да са доста надеждни.

С-300

С-300

Снимка: FARS

Това е един от големите козове, с които Иран успя да се сдобие въпреки санкциите. ПВО системата С-300 има боен радиус от 150 километра, а ракетата се справя, както с високо летящи цели, така и с пикиращи ниско над земята самолети или крилати ракети. Скоростта достига до 9000 км/ч, а максималната височина на действие е 27 000 метра.

Иран разполага с 4 батареи от базовата версия на С-300. Едно от първите неща, които САЩ правят след разпада на СССР, е да закупят една бройка от комплекса, след което да го транспортират в Америка. ПВО системата е била разглобена и подложена на сериозен анализ. Макар и да има отлични характеристики, САЩ знаят слабостите ѝ в детайли.

С-300ПМУ-2

С-300ПМУ-2

Снимка: FARS

Според руснаците С-300ПМУ-2 се отличава от останалите системи и потенциалните врагове не биха могли да имат цялата информация за ПВО комплекса. Промени са направени по електрониката и радара - най-ключовите части на системата.

Това е причината през 2016 година Иран да придобие 4 бройки от С-300ПМУ-2, като комплексът е най-развитата и способна част от противовъздушната система на Техеран. С него се защитават стратегически обекти, като ядрената централа в Бушер. Бойният обсег е увеличен на 200 км. Таванът на полета е 40 000 метра, а скоростта на ракетата е около 8000 км/ч.

С-300ПМУ-2 може да следи 48 противникови самолета едновременно, като надеждността на откриването им е много висока, заради способния радар.

Bavar-373

Bavar-373

Снимка: irangeomil.blogspot.com

Това е опитът на Иран да създаде копие на системата С-300, след като санкциите върху страната първоначално забраниха на Русия да продаде комплексът на Техеран. Информацията относно проекта е малка, като по всяка вероятност ракетите са с по-слаби характеристики, спрямо тези в С-300. Иран обаче се е постарал да ги комбинира с добри и надеждни радари, които да осигурят проследяване на десетки цели едновременно в разстояние от 250 километра. Иран разполага с 12 бройки от Bavar-373.

Khordad 15

Khordad 15

Снимка: Wikimedia

Това отново е ирански комплекс, напомнящ визуално много на американския MIM-104 Patriot. Ракетите в него са развитие на Sayyad-1 и могат да свалят цели на разстояние 150 километра. Скоростта им е около 6000 км/ч, а таванът на полета е 45 000 метра. Техеран разполага с около 150 броя от комплекса.

Изводи

Готовността на Иран да употреби системата "Тор" срещу цивилен самолет разкрива две неща. На първо място може да се открои евентуалната паника и прибързаност, с която са действали военните. От друга изпъква и непоколебимостта им да действат и употребят оръжието си в кризисна ситуация.

Иран разполага с хиляди бройки от различни ПВО комплекси. Макар някои от тях да са морално остарели Техеран има в арсенала си и модерни бойни системи. С помощ от родни и севернокорейски специалисти ислямската република притежава възможността сама да произвежда и осъвременява противовъздушните си ракети. Бойната готовност също е голяма, благодарение на ежегодните ПВО учения.

Добре разположените радари и наситеността със системи за въздушна отбрана гарантират, че САЩ биха изгубили самолети, при евентуална кампания срещу Иран. Това повишава залозите. Потенциалната загуба на скъпоструваща машина, пленяването на екипажа ѝ или възможността останките ѝ да бъдат изнесени в Китай или Русия действа като възпиращ за САЩ фактор.