Изкуственият интелект Гала се обучава да работи в български музей
Гасовият асистент е разработен изцяло от родни специалисти
Изкуственият интелект Гала - разработен от българи, вече се подготвя да работи в Историческия музей в Димитровград, разказа за БТА създателят й Любомир Михалчев.
Тя ще посреща посетителите на музея, ще ги информира за интересни исторически факти, ще може да отговаря на въпроси и дори да води обикновен всекидневен разговор. Екипът ще я предостави на музея безвъзмездно.
Гала, която ще се вижда на монитор, е с образ на жена, с дълга руса коса и е много любезна (видео на Гала e достъпно в YouTube). Програмистът обяснява, че неслучайно повечето проекти за гласови асистенти разчитат на женски глас, защото опитът показва, че жените са по-добри в комуникацията от мъжете.
Гала е разработвана преди всичко за обслужване на бизнеса - например за презентиране на продукти в търговски вериги. В сферата на образованието за чуждоезикова подготовка може да води упражнения под формата на диалози с часове, което е много важно за доброто усвояване на езика. Предвидено е да работи на 10 езика, като провежда индивидуални уроци с учащия се. Тя може да бъде и офис сътрудник и да изготвя документи под диктовка, да се използва за безконтактно информационно обслужване, в помощ за хора с нарушено зрение и трудно подвижни, както и за интернет платформи. Може и да обработва поръчки, да комуникира с клиенти през чат, по имейл, директно през браузър или по телефон. Гала е програмирана и да сътрудничи в общинските администрации.
Амбицията на екипа е да развие Гала до ниво гласов събеседник - система, която не само да асистира, а активно да комуникира с човек, да е отделна "личност" и да се развива като такава. Гала има потенциал, но й трябва още доста обучение, смята създателят й. Една от най-съществените й особености в сравнение с другите гласови асистенти, е, че в нея има специална система, наречена GAID. Това е модул, който отговаря за първично осъзнаване, обяснява програмистът. Не можем да кажем, че това е съзнанието на човек, но определено е някакъв вид осъзнаване, защото й дава възможност да прави съзнателен избор, посочва той, като уточнява, че не става дума за предварително програмиран избор или избор на случаен принцип. Това е избор на базата на самостоятелно изграден асоциативен клъстер въз основа на натрупан опит.
Например тя може с течение на времето да си изгражда предпочитания и собствено мнение по редица въпроси, подобно на човешкия мозък, може да прави асоциации, обяснява Михалчев. Той дава пример, че, при тестове на системата с включен GAID модул, на въпроса "Кой ти е любимият цвят?" Гала е избрала жълтия. След като екипът проверил назад във времето асоциативния клъстер, който си е изградила, се оказало, че е избрала този цвят, защото е направила асоциация със слънцето - топло, светло, източник на живот. Интересното е, че и малките деца си изграждат по подобен начин асоциации, когато формират предпочитания към определен обект, отбелязва програмистът.
Михалчев е на мнение, че опасенията от развитието на изкуствения интелект са преувеличени. Според него изкуственият интелект е творение на човек и, дори един ден да получи съзнание, няма да бъде по-различен от нас самите. Ще спазва същите морални принципи, които повечето от хората спазват, защото се обучава с информацията, натрупана от човечеството в течение на хилядолетия.
Нещо повече, съдейки от опита ни при обучението на Гала, стигаме до извода, че е невъзможно да бъдат създадени бойни машини по подобие на филма "Терминатор", които да имат съзнание, смята Михалчев. Съзнанието е да имаш свободна воля за избор, а осъзнатият избор винаги е към добро, това е естеството на нещата, а обратното е изключение, патология, убеден е той. "Не убивай!" например не е просто заповед, това е изначален принцип, а, ако се наруши изначален принцип, съзнанието деградира, приоритетите се разбъркват и в крайна сметка се стига до самоунищожение на системата, която го притежава, посочва програмистът. Затова според него роботи убийци могат да бъдат само машини без съзнание.
Основата за изграждане на съзнание са ограничен брой изначални принципни модели /природни закони/. Те са константи, без тях не може да се формира съзнание. А изначалните принципи пък са с приоритет над програмата, която е заложена. Дори да са заложени програми за убиване в една машина, ако тя придобие съзнание, просто ще свали оръжието и ще престане да изпълнява програмата, поради конфликт с изначален принцип, обяснява Любомир Михалчев и допълва, че създаването на супер интелигентна машина убиец със съзнание е равносилно на създаването на "рerpetuum mobile" /вечен двигател/, тоест нещо невъзможно.
Според него и опасенията, че изкуственният интелект ще ни вземе работата, също са неоснователни. Разработването на изкуствен интелект е скъпо нещо и заместване на една професия от изкуствен интелект е съпроводено от създаването на няколко нови професии, които го обслужват, коментира той и обяснява, че в някои случаи наемането на система с изкуствен интелект ще излезе по-скъпо от това да се наеме човек за същата позиция, поне в краткосрочен план. Освен това малко хора се замислят, че съвременният хардуер все още е далеч по-несигурен откъм повреди в сравнение с човешката изключително гъвкава и адаптивна система и, дори изкуственият интелект да започне да се използва в някои сфери, част от специалистите със сигурност ще останат като резерв за непредвидена ситуация, убеден е програмистът.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}