Изследователи от Телавивския университет дадоха възможност на робот да използва антена на скакалец, за да открива и интерпретира миризми с чувствителност 10 000 пъти по-висока от тази на съществуващите електронни устройства, предаде израелската новинарска агенция ТПС, цитирана от БТА.

Резултатите публикувани наскоро в "Сайънс дайрект", предполагат, че технологията в крайна сметка ще може да идентифицира експлозиви, лекарства, болести и други чрез миризма.

Учените установили това, като свързали антена на пустинен скакалец към електронна система и след това използвали алгоритъм за машинно обучение, за да го научат да идентифицира миризмата.

"Създадените технологии от човека все още не могат да се конкурират с милиони години еволюция. Една област, в която особено изоставаме от животинския свят, е тази на възприемането на миризми", каза д-р Бен Маоз, един от водещите учени в проекта.

"Пример за това може да се намери на летището, където преминаваме през металодетектор, който струва милиони долари и може да открие дали носим метални устройства. Но когато искат да проверят дали пътник не пренася наркотици, водят куче да го подуши. В животинския свят насекомите превъзхождат в приемането и обработката на сензорни сигнали. Един комар, например, може да открие разлика от 0,01 процента в нивото на въглероден диоксид във въздуха. Все още сме далеч от производството на сензори, чиито възможности се доближават до тези на насекомите", обясни той.

Учените посочват, че човешките и животинските сетивни органи, като окото, ухото и носа, използват рецептори, които идентифицират и разграничават различни сигнали. Сетивният орган превежда тези открития в електрически сигнали, които мозъкът кодира като информация. Според проф. Йоси Йовел, друг учен, обучението на робота да идентифицира миризми е просто методичен процес.

"Свързахме биологичния сензор и го оставихме да усеща различни миризми, докато измервахме електрическата активност, която предизвиква всяка миризма. Системата ни позволи да открием всяка миризма на нивото на първичния сетивен орган на насекомото", обясни проф. Йовел.

"След това, при втората стъпка, използвахме машинно обучение, за да създадем "библиотека" от миризми. В проучването успяхме да характеризираме осем миризми, част от които здравец, лимон и марципан, по начин, който ни позволи да разберем кога се появява миризмата на лимон или марципан. Всъщност, след като експериментът приключи, ние продължихме да идентифицираме допълнителни различни и необичайни миризми, като различни видове шотландско уиски", каза той.

"Резултатите от сравнение със стандартни измервателни устройства показаха, че чувствителността на мирисните рецептори на насекомото в нашата система е около 10 000 пъти по-висока от устройствата, които се използват днес", добави той.

Следващата стъпка на учените е да успеят да научат своя робот да навигира, за да локализира източника на миризма.