Изригване на древен супервулкан е имал малък ефект върху климата
Теориите за хилядолетна зима след изригването на Тоба са опровергани
Вместо да предизвика вулканична зима, изригването на Тоба преди 74 000 години довело до няколко години на топло и сухо време, показват геохимични доказателства от Индия.
Най-голямото вулканично изригване в човешката история е довело до няколко години на затопляне, според анализ на древни седименти — и не до тежка вулканична зима, както са смятали някои изследователи.
Супервулканът Тоба, разположен на индонезийския остров Суматра, изригнал преди 74 000 години, изхвърляйки хиляди кубически километри вулканичен материал в атмосферата.
"Няма съмнение, че изригването на Тоба е било колосално," казва Майкъл Петралия от Университета Грифит в Куинсланд, Австралия. "Но ефектът му върху глобалния климат е предмет на дебат."
Вулканичните изригвания обикновено имат охлаждащ ефект, тъй като отделят серен диоксид, който формира аерозолни частици в стратосферата и блокира слънчевата светлина. Предишни изследвания предполагат, че отломките от Тоба са предизвикали глобално застудяване, което може да е продължило до 1000 години, довеждайки до изчезване на множество видове и рязък спад в човешката популация.
За да разберат повече, Гопеш Джа от Института "Макс Планк" по геоантропология в Германия, заедно с екип, включващ и Петралия, изследвали Джвалапурам — археологически обект в южна Индия. Ниското разположение на мястото е довело до натрупване на ясно разграничени слоеве вулканичен материал (т.нар. тефра) от изригването на Тоба.
"Количеството тефра беше толкова огромно, че напълно погреба местната растителност," казва Джа.
Сезонните мусонни дъждове уплътнили пепелта и я концентрирали в ниските части като Джвалапурам. По-късно се образувал сух горен слой, наречен "твърда кора" (hardpan), когато времето отново станало сухо. Този цикъл се повтарял всяка година, формирайки слоеве като страници в книга, записващи последствията от изригването.
Току-що депозирана тефра е силно податлива на фактори като валежи и температура. За да разберат повече за тези слоеве, Джа и колегите му използвали различни технологии, включително рентгенова и електронна микроскопия, за да анализират минералния състав и да реконструират климата от миналото.
Екипът установил, че след изригването мястото е преживяло само една година на охлаждане, последвана от пет години на затопляне — силно противоречащо на хипотезата за вулканична зима.
"Само шест години след изригването екосистемите се стабилизирали и се върнали към условия, благоприятни за ловно-събирачески общества," казва Петралия.
По света са документирани продължителни вулканични зими след други изригвания, включително това през 536 г. от н.е., което е свързано с упадъка на множество цивилизации. Но изглежда, че такъв сценарий не се е случил след Тоба — вероятно заради мусонната система.
"Макар няколко години на затопляне и засушаване да са били предизвикателство за местните екосистеми, събитие с почти изчезване на човешка популация изглежда малко вероятно," казва Джа.
В бъдеще Джа иска да разшири изследването си, за да открие повече подробности за Тоба и ефектите му в световен мащаб.
Закъри Макгроу от Колумбийския университет в Ню Йорк се надява, че това изследване ще помогне да се сложи край на теориите за екстремна вулканична зима след Тоба, които според него отдавна са дискредитирани.
"Първоначалната хипотеза беше твърде драматична, за да я изоставят хората лесно, но обемът на противоречивите доказателства вече става твърде голям, за да бъде игнориран," казва той.