Изследователи научиха рояк от миниатюрни роботи да строи без чертежи, подобно на пчелите
Системата се е оказала не само устойчива на грешки, но и гъвкава - роботите са продължавали да работят, дори ако някои от тях са излизали от строя
Изследователи от САЩ са разработили нова стратегия за строителство, при която рояк от миниатюрни роботи може да изгражда сложни структури без чертежи, ръководители и централизирано управление, пише сп. "Сайънс адвансис", цитирано от БТА.
Вдъхновени от мравките, термитите и пчелите, учените от Университета на Пенсилвания са създали математически правила, които позволяват на виртуални роботи да издигат конструкции на принципа на самоорганизация.
В компютърни симулации тези машини са изграждали структури, подобни на пчелни пити, без да разбират цялостния план, а просто реагирайки на заобикалящата ги среда - точно като насекомите в природата.
"Ние сме свикнали, че строителството се извършва строго по план: първо чертеж, после етапи, всичко става последователно. Дори 3D принтерите работят по този начин. Това обаче е уязвима система - една грешка, и процесът се прекъсва", обяснява Джордан Рени, един от авторите на изследването. "Ние предложихме различна парадигма: всеки робот действа независимо и крайната структура възниква от множество прости действия", допълва ученият.
Системата се е оказала не само устойчива на грешки, но и гъвкава - роботите са продължавали да работят, дори ако някои от тях са излизали от строя. Освен това всичко се е случвало паралелно, а не последователно, както в традиционното производство, което потенциално прави процеса по-бърз и по-надежден.
За разлика от невронните мрежи, които копират мозъка, учените не са се стремили да възпроизведат с точност поведението на насекомите. Те са се съсредоточили върху ключов природен принцип - сложни системи могат да възникнат от прости повтарящи се действия.
"За нас не е важно дали роботите разбират какво строят, стига да следват нужния набор от локални правила", казват още изследователите.
Учените са направили десетки симулации, за да подберат оптималните параметри - как роботите се завъртат, какво правят при сблъсък с чужда конструкция, кога спират и т.н. От значение се е оказало също и колко "хаотично" се държат миниатюрните машини - малко безредие в действията им е довело да увеличаване на здравината на крайната конструкция.
В бъдеще изследователите планират да преминат от симулации към физически прототипи.