Изследване: AI в офисите не намалява натоварването, а често го увеличава
Претоварването със задачи, заради увеличената продуктивност, довело до умора, бърнаут и спад в качеството
Изкуственият интелект често се представя като инструмент, който ще освободи служителите от рутинни задачи и ще съкрати работното време. Данните от продължаващо изследване на учени от Haas School of Business към Калифорнийския университет в Бъркли обаче показват различна картина - в много случаи AI води до повече, а не до по-малко работа.
В публикация за Harvard Business Review изследователите Аруна Ранганатан и Синци Меги Йе описват резултатите от осеммесечно наблюдение на технологична компания с около 200 служители. Организацията е предоставила AI инструменти на персонала си, без да ги прави задължителни. Въпреки доброволния характер на внедряването, ефектът е бил отчетлив - натоварването на служителите се е увеличило.
Проучването описва феномен, наречен "workload creep" - постепенно натрупване на задачи отвъд устойчивото ниво. В началото много служители ентусиазирано експериментирали с AI, защото технологията правела "възможно" да се върши повече работа за по-кратко време. Вместо да освободят ресурс, част от тях започнали да поемат дейности, които преди биха аутсорснали или биха аргументирали с нужда от допълнителен персонал.
С времето това довело до умора, бърнаут и спад в качеството. "Мислиш си, че щом си по-продуктивен с AI, ще работиш по-малко. Но реално не работиш по-малко. Работиш същото или дори повече", цитира изследването един от участниците.
Наблюдавани са и вторични ефекти. Инженери са прекарвали допълнително време в коригиране на код, генериран от AI и използван от колеги. Други са работили паралелно - пишейки код ръчно, докато един или няколко AI агента генерират алтернативни версии във фонов режим. Това е довело до постоянно превключване на вниманието и усещане за непрекъснато "жонглиране" със задачи.
Още един проблем е размиването на границата между работа и свободно време. Част от служителите са използвали AI инструментите по време на обедни почивки, срещи или непосредствено преди да се отдалечат от компютъра. Така периодите за почивка постепенно губят възстановяващия си ефект.
Изследователите обобщават, че се формира затворен цикъл: ускоряването на определени задачи повишава очакванията за скорост; по-високата скорост увеличава зависимостта от AI; по-голямата зависимост разширява обхвата на поеманите дейности; а разширеният обхват увеличава общото количество и плътност на работата.
Резултатите се вписват в по-широка тенденция. Други академични проучвания показват, че повечето компании, внедрили AI, не отбелязват значим ръст на приходите. Съществуват и данни, че автоматизираните агенти често се провалят при стандартни офис задачи, а служителите нерядко трябва да коригират некачествено генерирано съдържание.
Екипът от Бъркли препоръчва компаниите да създадат ясни правила и структурирани политики за използване на AI, вместо да разчитат на спонтанно внедряване. Изводът е, че без внимателно управление изкуственият интелект може да доведе до неочаквани организационни ефекти - включително повишено натоварване и ерозия на границите между работа и личен живот.