Изследване разкрива, че грешните генерации на AI буквално спъват продуктивността
Мнозина се оплакват, че трябва да прекарват дълго време в редакция и преглеждане
Очакваше се изкуственият интелект да революционизира производителността на работната сила, но засега това не се случва. Едно проучване от MIT показа, че цели 95% от компаниите, които са заложили на внедряването на технологията, не са отчели значим ръст на приходите.
Друго проучване на една от най-рекламираните ѝ употреби — асистенти за програмиране с AI — установи, че програмистите всъщност стават по-бавни, когато разчитат на тези инструменти.
Междувременно, все по-често се случва компании уволняват служители, за да ги заменят с AI, само за да се наложи по-късно отново да наемат хора, когато осъзнаят, че технологията не е това, което са очаквали.
Но защо всъщност изкуственият интелект не се справя на работното място? Теоретично, нали инструмент, който може да пише есета, да генерира код, да разговаря на всякакви теми и да води бележки, би трябвало да е чудесен за икономиката?
Нов доклад от изследователи в Станфорд и фирмата BetterUp Labs изследва този въпрос. В анкета, която все още тече, екипът събира отговори от 1150 служители на пълен работен ден в САЩ от различни индустрии, за да разбере как се използва съдържание, генерирано от AI, и как то влияе върху динамиката между колегите.
Заключението?
Хората го използват, за да "произвеждат" посредствена или лошо свършена работа, която после трябва да бъде поправяна от човек с елементарен здрав разум — подкопавайки твърденията, че AI може да повиши продуктивността.
"Служителите използват AI инструменти, за да създават нискоефективна, изглеждаща приемливо работа, която всъщност създава повече работа за техните колеги," пише Кейт Нидерхофер, социален психолог и вицепрезидент на BetterUp, в статия за Harvard Business Review.
Екипът нарича тази нискокачествена продукция "workslop". Те я определят като работа, която "се преструва, че е добра, но няма съдържание, което да придвижи задачата напред".
Да, някои служители могат да използват AI, за да създадат добре оформена продукция. Но мнозинството просто натиска "enter" и предават каквото изкара моделът без редакция — защото на повърхността изглежда достатъчно приемливо.
"Подмолният ефект на workslop е, че прехвърля тежестта на работа надолу по веригата, като изисква от получателя да интерпретира, коригира или направо да преработи работата," пишат авторите.
Това е еволюция на т.нар. "когнитивно прехвърляне" — когато хората изнасят мисловни задачи към технология (като калкулатор или търсачка). Съдържанието от AI обаче "използва машината, за да прехвърли когнитивната работа върху друг човек," твърди екипът.
Анкетата установява, че:
- 40% от служителите са получавали workslop през последния месец.
- Средно 15% от съдържанието, което получават на работа, е генерирано от AI.
- В 40% от случаите идва от колеги, но в 16% — от началници.
Независимо от източника, самото наличие на AI съдържание създава напрегната атмосфера, защото колегите често трябва да губят време в редакция.
"Стигнах до ситуация, в която трябваше да реша дали да го пренапиша сам, да накарам него да го пренапише или просто да го приема както е," казва анкетиран служител във финансовия сектор.
"Изгубих време да проверявам информацията със собствени изследвания, после още време за срещи с други ръководители, за да решим проблема, и накрая трябваше да преработя всичко сам," споделя директор в търговията на дребно.
Проучването показва и че генерирания workslop влошава мнението за колегата, който го е изпратил:
- 54% го възприемат като по-малко креативен.
- 42% — като по-малко надежден.
- 37% — като по-малко интелигентен.
"Най-тревожната цена може да се окаже междуличностната," пишат авторите.
И дори ако има ограничени случаи, в които внимателното използване на AI може да повиши продуктивността, този нюанс силно контрастира с бързото и често безкритично внедряване на технологията от бизнес лидерите — да не говорим за шумната еуфория, идваща от самата AI индустрия.