Култовото японско аниме Ghost in the Shell, което тази седмица отбеляза 30 години от премиерата си, все по-често се посочва като едно от най-пророческите произведения на изкуството. Събитията в историята се развиват през 2030 г., когато мистериозен хакер, известен като Кукловодът (Puppet Master), прониква в "кибер-мозъците" на хора и в множество мрежови системи. По-късно става ясно, че той е продукт на японското външно министерство - с други думи - държавен хакер.

Още в оригиналния манга том от 1989 г. са описани техники, които днес са основни в индустрията - профилиране на зловреден код, анализ на поведение, създаване на защитни механизми срещу конкретни нападатели.

Когато Кукловодът е заловен, служителите на вътрешната служба обясняват, че са го проследявали дълго време и са създали "анти-кукловодски защитни прегради" на база поведенчески модели - на практика първична версия на модерните системи за откриване на заплахи.

Анимето предвижда и други явления, които днес са част от реалността. Главната героиня Мотоко Кусанаги прониква в мрежа на държавна институция, за да проследи движение на превозно средство - аналог на целенасочени операции от съвременните разузнавателни служби.

Междувременно един от второстепенните персонажи признава, че е използвал "вирус" за да следи жена си чрез кибер-имплантите ѝ - сюжетна линия, която силно напомня съвременния stalkerware в смартфоните.

Много от тези технологични концепции се появяват в "Ghost in the Shell" години преди интернет да стане масов. По това време киберсигурността дори не е станала общоупотребяван термин.

Да, анимето развива базовите си идеи в по-футуристична посока - днес много от технологиите във филма са на десетилетия от масовизацията си. Въпреки това Кукловодът се оказва напреднал изкуствен интелект, способен да контролира хора и да търси политическо убежище - можем да кажем, че AI вече се ползва за манипулации на хора.

Сюжетът включва препратки към техники като повторно използване на експлойти, укриване на следи чрез междинни мрежи, индустриален шпионаж и анализ на зловредни програми, без да бъдат алармирани авторите им.

Творбата на Масамуне Широ до днес се смята за една от най-влиятелните киберпънк истории. Макар авторът никога да не е коментирал конкретни реални вдъхновения, Ghost in the Shell ясно показва, че още в края на 80-те години той е улавял тенденции, които 3 десетилетия по-късно ще се превърнат в основни елементи на цифровата сигурност.