В края на 80-те години на миналия век, Китай решава да създаде нов самолет, който да превъзхожда остаряващия МиГ-21, но да е почти толкова евтин за производство.

Решено е, че въздухозаборниците трябва да се преместят отстрани, а на носа на самолета да се монтира модерен радар. Обърнато е голямо внимание на електрониката.

Междувременно, Пакистан, който е на ръба на война с Индия, има нужда от нов боен самолет, а САЩ отказват да продадат такъв. Така Исламабад се обръща към Пекин.

За да бъде по-евтина разработката, разходите са поделени между Китай и Пакистан. Така се ражда JF-17.

Вижте как изглежда JF-17 >> >> >>

Пекин решава да проучи наличните на пазара западни авионики, двигателите пък са доставени от руснаците, а дизайна малко или много е вдъхновен от F-16.

JF-17 се оказва уникален самолет, съчетаващ доказани технологии на ниска цена. Цялата програма струва 500 милиона долара, което в днешно време се доближава до бюджетът на касовите холивудски филми, които обикновено струват над 300 милиона долара. Цената от 500 милиона долара за разработката на JF-17 обаче е разделена по равно между Китай и Пакистан.

Една бройка от JF-17 струва около 25 милиона долара - около 4 или дори 5 пъти по-евтино от модерния F-35. Освен това самолетът е много лесен и бърз за построяване. Всяка година Пакистан без особени усилия изгражда по 25 бройки от него.

Нека видим какво може изтребителят. Максималната скорост е 1 909 км/ч, а бойният радиус е от 1 352 километра. Самолетът има 7 пилона за окачане на оръжия, като те може да са ракети въздух-земя, въздух-въздух, въздух-море или бомби. Общото им тегло е около 4 000 кг.

JF-17 се представя добре в редица учения от 90-те години на миналия век до сега. Квалифициран като изтребител от 4-то поколение, той няма стелт способности, но според някои експерти е сходен на F-16 и дори превъзхожда МиГ-29.

Множество държави по света се интересуват от покупката на изтребителя. Освен Пакистан, с него са се сдобили от Мианмар и Нигерия. Множество страни от Азия, Африка и Южна Америка са изразявали интерес към участие в проекта. Знае се, че Китай е бил готов да продаде самолета на Зимбабве на цена от 16 милиона долара за бройка, но сделката така и не е била реализирана.

Пекин планира да модернизира самолета с още по-добри радари, сходни по тип с тези в F-35.

Любопитно е, че Китай така и не използва JF-17 в своите ВВС, макар че при нужда това би могло лесно да се промени.

Друг интересен факт е, че докато Пакистан постига успех с JF-17, то Индия се проваля с разработката на собствен самолет - Tejas. Делхи обаче има много по-добри дипломатически връзки и закупува в големи количества руско и западно въоръжение.