В началото на 80-те СССР започва теоретичните разработки за изтребител от ново поколение. Още от тогава руснаците решават да заложат на постигането на свръхзвукова скорост без форсажен режим и свръхманевреността. Руснаците обаче получават информация, че американците разработват самолети, с много ниска радиолокационна и термозабележимост.

Така през 1983 г. е утвърдена програма за нов многоцелеви изтребител, който освен всичко друго, трябва да бъде и "невидим" за противниковите радари, макар и ударението да не е поставено върху това.

През 1987 г. се е състояла защитата на проекта на МиГ, а през 1991 г. проектирането на прототипа е било завършено.

Прототипът първоначално е бил наречен МиГ 1.42 и е трябвало да може да нанася удари по въздух и земя, както и да има големи ъгли за атака. След добавяне на различни подобрения по конструкцията, означението на проекта е променена на 1.44, а производството му е наполовина готово, когато Съветският съюз се разпада и финансирането за разработката спира.

Вижте как изглежда МиГ 1.44 >> >> >>

След краха на съветската империя МиГ започват да лобират самолетът да бъда разсекретен, за да може да бъде показан на някое авиоизложение, като по този начин да бъде събуден нов интерес към него. Военните обаче не дават разрешение това да се случи.

През 1997 година Русия отново орязва парите за проекта, който макар и да бил много по-евтин от американските F-22, струва твърде скъпо за бюджета на фалиращата държава. Междувременно от МиГ почти завършва работата си по прототипа.

В края на 1998 година снимки на МиГ 1.44 са публикувани във вестник "Независимая Газета". На 12 януари 1999 г. самолетът е официално представен на военни и журналисти.

Тогава от МиГ са обнадеждени, че макар и с закъснение от 9 години, причинено от ситуацията в Русия, те все пак ще могат да убедят властите да закупят самолета им.

На 29 февруари 2000 г. бил осъществен и първия полет, а пилотът на самолета го окачествил, като доста пъргав и лесен за управление.

Ефективната площ на разсейване на МиГ 1.44 била 0.3 m2, докато тази на F-22 била 0.001 m2. Това означавало, че американският самолет би изглеждал на противниковите радари като пчела, ако те биха могли да го уловят.

Вторият полет на МиГ 1.44 разкрил някои технически проблеми, а след това руските военни тотално изгубили интерес към проекта и той бил напълно прекратен.

Така МиГ не успели да създадат първия руски стелт, а честта за това се паднала на Сухой и техния Су-57, който има ефективната площ на разсейване между 1.0 m2 и 0.1 m2 - характеристика отново по-слаба от тази на F-22.

Руснаците обаче походили асиметрично - вместо да тръгнат в посока на усъвършенстване на наличните си материали и покрития, поглъщащи радарните вълни, те изработили по-мощни радари.

Според изтекла информация Су-57, а вероятно и не само той могат да засекат и прихванат F-22 от 60 километра разстояние.

Историята на МиГ 1.44 обаче не свършва до тук, защото според някои анализатори, китайците са решили да развият своя стелт самолет J-20 именно на основите на руската платформа. Между двата самолета има визуални прилики, но има и да има доста разлика.

Според експертите в случай, че СССР не се бе разпаднал, то към средата на 90-те МиГ 1.44 най вероятно би влязъл в масово производство приемайки означението МиГ-44, като най вероятно е щял да бъде допълнен от Су-47, за който ви разказахме по-рано. Общото между двата самолета е, че макар и доста маневрени, то те значително отстъпват по своите параметри на разработените в края на 80-те и началото на 90-те американски "невидими" самолети.

За постигането на паритет руснаците щели да разчитат на спекулативната технология за "обвиването" на самолета в облак от плазма или йонизиран газ. Тази технология е постижима и се разработва не само от руснаците, но поради секретния й характер данните за нея са малко.

Експерти обаче посочват, че заради канцерогенните стелт покрития, плазмените обвивки, по-мощните радари, то технологията за радарна невидимост излага пилотите на малко по-висок риск.