Преди 67 години - на 15 декември 1953 г. - с указ на съветското министерство на отбраната е приет на въоръжение танкът Т-10. Това е последният сериен тежък танк от следвоенно поколение, който в крайна сметка служи на страната си 40 години, предава Russia Beyond.

Концепцията е представена от конструктора Жозеф Котин още през 1944 година. Но ръководството на военното ведомство залага на други перспективни модели - ИС-6 и ИС-7. По-късно обаче военните се връщат към разработката на Котин, която в края на 1940-те е наречена ИС-8. Инициалите ИС всъщност идват от имената на Йосиф Сталин. След смъртта на Сталин се утвърждава окончателното име Т-10, пише "Российская газета".

Вижте как изглежда последният тежък танк >> >> >>

Първоначално идеята е да се развият проектите ИС-3 и ИС-4 от гледна точка повишаване на надеждността и усилване на бронезащитата, а също така и проходимостта и маневреността. Бронята на танка е подобрена чрез поставяне под наклон към разчетната траектория на полета на вражеските снаряди.

Основното въоръжение на Т-10 е ново 122-мм оръдие Д-25ТА. Скорострелността е увеличена до 3-4 снаряда в минута. При предишните ИС-ове този показател е 2-3.

Танкът от самото начало има голям модернизационен потенциал, затова за времето на серийното му производство от 1954 до 1966 година се правят няколко модела. Т-10А получава по-съвършено оръдие със стабилизатор във вертикалната плоскост, ново прицелно оборудване и прибор за нощно виждане. Т-10Б е развитие на предишния модел, което се отличава с двуплоскостен стабилизатор и по-съвършен прицел. Т-10БК - команден танк, където се монтира допълнителна радиостанция и заряден агрегат. Това се прави за сметка на съкращаване на боекомплекта.

Най-много изменения има във варианта Т-10М. Този танк получава ново 122-милиметрово оръдие М-62-Т2 с висока балистика и нов двуплоскостен стабилизатор 2Э12 "Ливень". Вместо картечница ДШК т 12,7-мм калибър има 14,5-мм КПВТ. Бронята на купола е подсилена до 250 мм в предната част. Уредите за нощно виждане вече са за всички членове на екипажа, освен зареждача.

Общо са произведени над 1500 танка Т-10. Според редица специалисти тази бойна машина е могла да остане конкурентоспособна до края на 1980-те години, ако ѝ се монтира нова система за управление на огъня и навесна динамична защита. Т-10 са окончателно свалени от въоръжение чак през 1993 година. С това той се превръща в последния тежък танк слязъл от служба.

От произведените 1500 бройки СССР не изнася нито един танк.

Истината е, че тежките танкове губят своето значение след годините на Втората световна война. Те са твърде бани, за да се ползват в бърза и изненадваща война. Германия повече не произвежда такива машини, а САЩ традиционно не залагат на подобни танкове.

Въпреки това Т-10 е сравнително лек за класа си и тежи 52 тона. Спрямо версията си максималната му скорост е 42 км/ч или 50 км/ч.

Развитието на реактивната броня, която е много по-лека и усъвършенстването на антитанковите ракети окончателно правят употребата на Т-10 на бойното поле безсмислена. Заради мощното си оръдие бронираната машина е можела да се използва в конфликти срещу по-неорганизиран противник или за защита в тила. Именно това е причината Т-10 да бъде пенсиониран едва през средата на 90-те години на миналия век, въпреки че концепцията е от далечната 1944 г.