Всичко започва през 1965 година, когато в САЩ за пръв път полита свръхзвуковия тактически бомбардировач F-111, който има променяща се геометрия на крилата и може да лети дори и в най-лошото време.

Към този момент Съветският съюз не разполага с подобна машина, заради което бързо започва разработката на конкурентен проект. През 1967 г. F-111 е официално приет на въоръжение в американските военновъздушни сили, а Су-24 прави първият си тестов полет.

Вижте как изглежда Су-24 >> >> >>

Разработките върху самолета обаче продължават, за да се стигне до неговата финална версия през 1970 г., която влиза в серийно производство.

Су-24 е малко по-бавен от F-111 и може да носи почти същото количество въоръжение.

В историята F-111 влиза като един от най-успешните самолети, отговорен за унищожението на множество иракски танкове през Първата война в Залива. САЩ обаче окончателно пенсионират F-111 през 1998 г.

Су-24 не може да се похвали с подобна впечатляваща статистика, но Русия планира да използва самолета поне още 5 години.

Това се дължи на факта, че макар труден за управление, Су-24 е изключително ефективна платформа за нанасянето на по-тежки удари над вражески цели - било големи бази или тежки военни кораби.

Су-24 може да носи около 8000 килограма въоръжение, което е изключително разнообразно - от управляеми бомби, до антирадарни ракети. Самолетът може да носи дори и ядрено оръжие.

Максималната скорост е 1700 км/ч, а максималният боен радиус в пълно бойно снаряжение е 600 км.

И докато САЩ могат да си позволят финансово да заменят F-111 със стратегическия бомбардировач B-1 или ескадрила от по-леки самолети, то за Русия това би било твърде неизгоден вариант.

От Су-24 са създадени около 1 400 бройки, като производството приключва през 1993 г. Руснаците непрестанно подобряват своя самолет интегрирайки му нови радари и електроника.

Продадените в чужбина бройки обаче не постигат особен успех, а заради извършваните ниски полети, често стават жертва на атаки с преносими зенитни комплекти.

Руските Су-24 обаче редовно извършват изключително ниски и изненадващи полети (обикновено на 30 метра височина) над американските военни кораби в Черно море.

Именно изменящата се геометрия на крилата, позволява на Су-24 да прелита със свръхзвукова скорост на ниска височина, запазвайки стабилността си.

В момента Русия разполага със 170 оперативни Су-24, а самолетът се е използвал активно за разузнаване и бомбардиране по време на конфликтите в Сирия и Грузия.