Кометата Борисов се оказа един от най-примитивните обекти във Вселената | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
Кометата Борисов се оказа един от най-примитивните обекти във Вселената
Снимка: ESO

Кометата Борисов се оказа един от най-примитивните обекти във Вселената

Астрономите не са виждали подобен древен обект сравнително отблизо

| Редактор: Стоян Гогов 65 5455

Нови наблюдения, направени с телескопа VLT на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че уникалната комета Борисов, която е едва втория новооткрит междузвезден посетител на нашата Слънчева система, е и един от най-примитивните обекти наблюдавани някога. Астрономите подозират, че тази комета никога не е преминавала близо покрай звезда, което я прави непокътната останка от облака газ и прах от който се е образувала, съобщават от Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория към БАН.

Стефано Бануло и неговите колеги, между които е и доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с НАО - БАН, са използвали инструмента FORS2 на телескопа VLT на ESO, за да изследват детайлно кометата Борисов с помощта на наблюдателната техника, наречена поляриметрия. Тъй като тази техника е често използвана за изследване на комети и други малки тела от нашата Слънчевата система, това позволява на екипа учени да сравнят междузвездният посетител с нашите местни комети.

Екипът е открил, че кометата Борисов притежава поляриметрични свойства много различни от останалите комети в нашата Слънчевата система с изключение на кометата Hale-Bopp. Hale-Bopp също се смята, че е примитивен обект, тъй като последното ѝ преминаване близо до Слънцето е било и нейното единствено досега. Смята се, че нейният състав е много подобен на този на протопланетния облак от газ и прах от който се е образувала нашата Слънчева система преди 4.5 милиарда години.

Анализирайки поларизацията и цвета на кометния прах, екипът прави заключението, че Борисов е дори много по-примитивна от Hale-Bopp. Това означава, че тя носи неопетнени следи от газово-праховия облак от който се е формирала.

Резултатите са приети за публикуване в Nature Communications и може да видите тук.

Кометата Борисов се оказа един от най-примитивните обекти във Вселената

Кометата Борисов се оказа един от най-примитивните обекти във Вселената

Астрономите не са виждали подобен древен обект сравнително отблизо

| Редактор : Стоян Гогов 65 5455 Снимка: ESO

Нови наблюдения, направени с телескопа VLT на Европейската Южна обсерватория (ESO) показват, че уникалната комета Борисов, която е едва втория новооткрит междузвезден посетител на нашата Слънчева система, е и един от най-примитивните обекти наблюдавани някога. Астрономите подозират, че тази комета никога не е преминавала близо покрай звезда, което я прави непокътната останка от облака газ и прах от който се е образувала, съобщават от Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория към БАН.

Стефано Бануло и неговите колеги, между които е и доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с НАО - БАН, са използвали инструмента FORS2 на телескопа VLT на ESO, за да изследват детайлно кометата Борисов с помощта на наблюдателната техника, наречена поляриметрия. Тъй като тази техника е често използвана за изследване на комети и други малки тела от нашата Слънчевата система, това позволява на екипа учени да сравнят междузвездният посетител с нашите местни комети.

Екипът е открил, че кометата Борисов притежава поляриметрични свойства много различни от останалите комети в нашата Слънчевата система с изключение на кометата Hale-Bopp. Hale-Bopp също се смята, че е примитивен обект, тъй като последното ѝ преминаване близо до Слънцето е било и нейното единствено досега. Смята се, че нейният състав е много подобен на този на протопланетния облак от газ и прах от който се е образувала нашата Слънчева система преди 4.5 милиарда години.

Анализирайки поларизацията и цвета на кометния прах, екипът прави заключението, че Борисов е дори много по-примитивна от Hale-Bopp. Това означава, че тя носи неопетнени следи от газово-праховия облак от който се е формирала.

Резултатите са приети за публикуване в Nature Communications и може да видите тук.