Широко известен факт е, че най-бързият сериен самолет в историята е американският разузнавателен Lockheed SR-71 Blackbird, който можел да вдигне 3540 км/ч. Какво знаем за вторият най-бърз сериен самолет и бил ли е той на въоръжение в България? Представяме ви 8 любопитни факти за МиГ-25.

Вижте как изглежда МиГ-25 >> >> >>

1. Проектиран да се изправи срещу "Валкирия"

Самолетът МиГ-25 (кодово име в НАТО: Foxbat) е трябвало да бъде отговор на заплахата от американския свръхзвуков бомбардировач B-58 и неговите усъвършенствани модели, способни да преодолеят противовъздушната защита и да извършат ядрена атака, пише Russia Beyond.

Изтребителите-прехващачи, с които разполага Съветският съюз по онова време, не са в състояние ефективно да противодействат на американските самолети. Освен това те не могат да се конкурират с високоскоростния разузнавателен самолет Lockheed SR-71, който безпроблем лети с 3457 км/час.

Изтребителите МиГ-21 и Су-15 нямат никакъв шанс срещу стратегическия бомбардировач Valkyrie XB-70, за който съветите научават, че е в процес на разработка.

Така започва проектът по създаване на самолет, способен да отговори на заплахата. При излизането на първия МиГ-25, той успява да ускори до 2897 км/ч, като прелита на височина от близо 23 км, което го прави сравним с характеристиките на Valkyrie XB-70.

При все това съдбата решава двата самолета така и да не се изправят един срещу друг, тъй като американският бомбардировач не влиза в серийно производство.

2. Трябва да бъде насочван към целта си полуавтоматично

Конструкцията на фюзелажа на МиГ-25 е нещо напълно ново в създаването на бойни самолети. Самолетът има квадратни въздухозаборници с хоризонтална входна рампа, двойни перки на опашката и тънки крила, трапецовидни и наклонени надолу спрямо корпуса.

Двата двигателя са разположени в задната част на корпуса. Тази геометрия му позволява да достигне рекордни за времето си скорости и да има авангардна маневреност за самолет от своя клас.

Бордовото електронно оборудване позволява за първи път самолетът да бъде насочван към целта в полуавтоматичен режим, което е от съществено значение предвид очакваните скорости: с нормалните си рефлекси човек не може да реагира достатъчно бързо.

3. Издържа на високи температури

Тъй като може да вдигне скорости 2,5 числото на Мах (3087 км/ч), самолетът се загрява значително, достигайки температури около 400 градуса по Целзий. Поради това не е възможно да се използват традиционни материали при производството на фюзелажа.

Една от опциите е титанът, избран от американците за техния самолет. Въпреки това руските инженери залагат на стоманата, която в крайна сметка представлява 80% от общото тегло на самолета. Титановата и термоустойчивата алуминиева сплав се използват за останалата част от самолета.

4. Шевовете на самолета са близо 5 км

МиГ-25 има 4,83 км заварени шевове в структурата на фюзелажа и 1 400 000 заваръчни точки. Фактът, че са открити само два незначителни теча в продължение на една година при обща дължина на заварките от 434 км, е пример за високото качество на работата, извършена по тази машина.

Изненадващата експлоатационна издръжливост на самолета е неочакван ефект от този нов материал: заваряването може да се извърши върху самата твърда повърхност.

5. Предизвиква спешни заседания в Конгреса на САЩ

Разработването на МиГ-25 и неговата изпитателна програма се изпълняват в строга тайна. Той е представен за първи път на света на 9 юли 1967 г. с нисък полет по случай Деня на ВВС на летище "Домодедово", в покрайнините на Москва. Четири изтребителя прелитат ниско над трибуните. Коментаторът съобщава, че е това е нов изтребител, който може да достигне скорости от 2897 км/час.

За Запада това е голяма новина и то не от добрите. В резултат се свикват извънредни заседания на Конгреса на САЩ.

На тях се гласува да започне работа по нов клас изтребители-прехващачи и това е началото на създаването на самолетите F-14 и F-15. И двата самолета имат двойна опашка, също като МиГ-25, но не могат да достигнат напълно ефективността му по скорост и максимална височина на издигане.

6. Дезертира от Съветския съюз

През септември 1976 г. старши лейтенант Виктор Беленко открадва един МиГ-25П от въздушна база в Далечния изток и стига до Япония, на остров Хокайдо, където иска да му бъде дадено политическо убежище.

Самолетът е демонтиран и проверен от американски специалисти, но е върнат разглобен месец и половина по-късно по искане на съветското министерство на външните работи.

Дезертирането на съветски офицер е тежък удар за Съветския съюз. В същото време обаче има и положителен аспект: проправя пътя към постигането на по-добра бойна ефективност на МиГ.

Цялото електронно оборудване на самолета, който е бил в серийно производство, е подменено, защото предишната система е била видяна от потенциален враг. В резултат изтребителят получава по-съвременни системи за локализация и преследване на целите и ново име - МиГ-25ПД.

7. Има 29 световни рекорда

МиГ-25 има 29 световни рекорда. Сред тях един и досега не е подобрен - това е рекордът по достигната височина от самолет с реактивни двигатели. На 21 август 1977 г. съветският летец-изпитател Александър Федотов се издига на височина от 37 650 метра.

8. МиГ-25 е бил на въоръжение в България

През ноември 1982 г. България получава три МиГ-25РБТ и един учебен МиГ-25РУ, които влизат в състава на 26-и разузнавателен авиополк, базиран тогава край гр. Добрич.

Тези самолети изпълняват бойни оперативни разузнавателни полети по протежение на южната граница на България, следейки както Гърция и Турция, така и флотските маневри на САЩ в Средиземно море. Типовият полет включва излитане от базата в Толбухин; завой над Плевен в посока София - Кулата, като завоят завършва южно от Пловдив в близост до границата; полет на изток по протежение на самата граница до пресичането на бреговата ивица на Черно море и завръщане в базата.

Скоростта при тези полети достига до 3000 км/ч, а обиколката на цяла България става за около 40 минути.

На 12 април 1984 г. поради внезапно влошаване на метеорологичната обстановка над летище Толбухин и известна несъгласуваност на персонала на резервното летище край Балчик, е загубен един самолет МиГ-25РБТ борд 736, който остава без гориво и пилотът му - кап. Чолаков - е принуден да го напусне близо до с. Църква.

В началото на 80-те години се планира доставката на ескадрила прехващачи МиГ-25. Те трябвало да се базират на летище Балчик, чиято писта е удължена и са подготвени стоянки за новите самолети. Опитът от експлоатацията на МиГ-25РБТ дотогава обаче показва несъстоятелността на тази идея и доставката е отказана.

След разпадането на Варшавския договор поддръжката на самолетите МиГ-25 става непосилно скъпа за България и останалите самолети са върнати през май 1991 г. на Русия в замяна на пет МиГ-23МЛД с "афганистански" доработки.

Днес МиГ-25 е на въоръжение в Армения, Сирия и Алжир. Русия е заменила МиГ-25 с по-технологичния МиГ-31.