Австралия стана първата страна, която се реши на мащабен експеримент: от 10 декември по местно време най-големите технологични компании са длъжни да блокират достъпа на тийнейджъри под 16 години до своите платформи. Правителството на премиера Антъни Албанезе обяснява инициативата с необходимостта да се защитят младите хора от прекалено дълго прекарване пред екрана и от съдържание, което може да навреди на тяхното здраве и благополучие, пише сп. "Шпигел".

Законът "Online Safety Amendment (Social Media Minimum Age) Bill 2024" беше приет от двете камари на парламента преди година. Според проучвания, мнозинството от австралийците го подкрепят. "Това, което правим, не е лесно", каза Албанезе през септември от трибуната на ООН. "Но тежестта, която социалните мрежи създават за нашите млади хора, е много по-тежка. На 10 декември ще започнем да намаляваме тази тежест. Знаем, че целия свят ще наблюдава."

Противниците на закона смятат, че той е недоработен, ще създаде нови проблеми и може да направи интернет още по-опасен за тийнейджърите. Много млади австралийци също се съмняват, че мярката ще донесе полза. Във Върховния съд е заведен иск срещу закона.

Какво точно означава този закон за тийнейджърите?

Социалните мрежи са длъжни на 10 декември да деактивират акаунтите на всички потребители под 16-годишна възраст, намиращи се в Австралия. Става въпрос за стотици хиляди тийнейджъри: Snapchat съобщава за около 440 000 австралийци на възраст 13-15 години, според данни на правителството в Instagram те са около 350 000, а в YouTube - 325 000.

Тийнейджърите под 16 години ще могат да продължат да разглеждат отворено съдържание, но вече няма да могат да се регистрират или да създават нови акаунти. Австралийският регулатор eSafety твърди, че тийнейджърите ще се сблъскват по-рядко с вредни материали, ако са "извън системата" и не получават персонализирани препоръки или постоянни известия.

Според данни на eSafety, миналата година 95% от децата на възраст 13-15 години са използвали социални мрежи.

Кои приложения са засегнати - и за кого има изключения?

Законът се отнася за Facebook, Instagram, Kick, Reddit, Snapchat, Threads, TikTok, Twitch, X и YouTube.

Изключени са приложенията за обмен на съобщения и някои игрови услуги: Facebook Messenger, Pinterest, WhatsApp, YouTube Kids, както и Discord и Roblox, въпреки редовната критика за слабата им защита на непълнолетните.

По всичко личи, че потребителите се готвят за промените: в края на седмицата третото по популярност безплатно приложение за iPhone стана Lemon8 — комбинация от Instagram и Pinterest от ByteDance. Регулаторът eSafety заяви, че ще продължи да проверява платформите и може да разшири списъка с услуги с възрастови ограничения.

Как ще се проверява възрастта

Законът не предписва конкретен начин за проверка на възрастта. Платформите не са длъжни да изискват паспорт или лична карта - те могат да използват по-евтини методи, например видео с оценка на възрастта с помощта на изкуствен интелект. Тестовете на такива системи вече показаха съществени грешки, като някои експерти ги определят като "неприемливо ниво на грешка". Въпреки това eSafety счита точността за достатъчна за първия етап, при условие че се използват едновременно няколко метода.

Meta вече започна да деактивира акаунти въз основа на възрастта, посочена при регистрацията. Несправедливо блокираните потребители ще могат да потвърдят възрастта си с помощта на видео или официален документ. Проверяват се само подозрителни случаи - например, ако собственикът на акаунта се опитва да промени възрастта си от 14 на 16 години.

От края на ноември Snapchat изисква официален документ, потвърждаващ възрастта, или използва система за определяне на възрастта "k-ID". TikTok също ще прилага оценка на възрастта по лицето, кредитна карта и официални документи.

Отговорност и санкции

Правителството и eSafety очакват опити на тийнейджърите да заобиколят забраната - например с помощта на фалшиви документи или изображения, създадени от изкуствен интелект. При това тийнейджърите и техните родители не са заплашени от глоби. Отговорността лежи изцяло върху платформите.

Съдът може да наложи глоба до 49,5 млн. австралийски долара (около 28 млн. евро), ако компанията "не предприеме достатъчни мерки", но критериите за тези мерки все още не са определени.

Позицията на технологичните компании

Компаниите, както се очаква, критикуват закона, но заявяват готовност да го спазват. Представителят на Snapchat Дженифър Стоут заяви в парламента, че компанията споделя стремежа да защити децата, но ограничаването на достъпа няма да реши проблема.

Ръководителят на YouTube Australia Рейчъл Лорд нарече подхода "прибързан": според нея децата трябва да бъдат защитени в цифровия свят, а не от него.

Още преди влизането в сила на закона Meta започна да въвежда свои собствени мерки за сигурност - така се появиха "тийнейджърските акаунти" в Instagram: частен режим по подразбиране, филтриране на опасно съдържание, изключване на известията през нощта.

Какво мислят тийнейджърите

Държавната телевизия Ей Би Си анкетира около 17 000 тийнейджъри на възраст 9-15 години. Повечето не вярват, че забраната ще има ефект. На въпроса "Смятате ли, че забраната е добра идея?" 70 % отговориха "не", 21 % - "не съм сигурен", 9 % - "да".

Двама 15-годишни подадоха иск във Върховния съд, наричайки закона "пряка атака срещу правото на младите хора на свободна политическа комуникация" и "напълно прекомерна мярка".

Основна критика

Критиците смятат, че на децата и тийнейджърите се пречи да придобият цифровия опит и умения, които трябва да усвоят постепенно. Изкуственото ограничение може да доведе до това, че по-късно младите потребители ще бъдат по-зле подготвени за рисковете в интернет.

Друг съществен аргумент е заплахата за неприкосновеността на личния живот: биометричните данни и документи, използвани за проверка на възрастта, се оказват в ръцете на търговски изпълнители, чието ниво на защита буди съмнения.

През ноември междупартийната комисия на Сената препоръча да се отложи въвеждането на закона и да се преработи, но това не спря процеса.

Възможни последствия

Други страни наблюдават внимателно австралийския експеримент, особено тези, в които се обсъждат подобни мерки. Тъй като технологичните компании въвеждат технически инструменти за проверка на възрастта, по-късно тези механизми могат да бъдат поискани и от други държави.

В края на ноември Европейският парламент подкрепи идеята за минимална възраст от 16 години за социалните мрежи. Експертна група, създадена по инициатива на Урсула фон дер Лайен, трябва да представи препоръки до края на годината. И макар позициите на страните от ЕС да се различават, идеята набира поддръжници.

В Германия темата периодично се повдига: В управляващата коалиция от ХДС, ХСС и СДПГ се споразумяха в коалиционното споразумение за засилване на защитата на децата и младежите в цифровия свят. Министърът на правосъдието Щефани Хубиг и министърът на образованието Карин Приен подкрепиха идеята за възрастова граница. Учителският съюз я счита за "откъсната от реалността и малко ефективна".

В началото на ноември правителството на Дания се споразумя за въвеждането на забрана за използване на социални мрежи за деца под 15 години. Подробностите обаче - например кога точно ще бъдат реализирани тези планове - все още остават неясни.

В Малайзия от следващата година се планира да се забрани достъпът до социалните мрежи за потребители под 16 години. В края на ноември правителството одобри съответното постановление по австралийски модел.

Преди месец министърът на образованието и науката на България Красимир Вълчев заяви, че ще инициира дебат относно забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 години. По думите му въпросът е особено важен, тъй като има достатъчно доказателства за вредното влияние, което социалните мрежи оказват върху децата.