На 19 декември междузвездната комета 3I/ATLAS премина през най-близката си точка до Земята, доближавайки се на около 270 милиона километра от нашата планета. Срещата се случи в ранните часове на деня и даде на учените рядката възможност да изследват обект, дошъл отвъд пределите на Слънчевата система.

След този момент 3I/ATLAS вече поема обратно към външните области на системата, а в крайна сметка ще я напусне напълно, продължавайки пътешествието си из Млечния път. Кометата е едва третият известен обект от междузвездно пространство, преминал през нашия космически "двор". Преди нея това се случи с загадъчния 1I/'Oumuamua през 2017 г. и с кометата 2I/Borisov през 2019 г.

Точно тази рядкост прави 3I/ATLAS изключително ценна за науката. Подобни обекти носят информация за суровините, от които са се формирали комети, астероиди и планети около други звезди - данни, които не могат да бъдат получени по друг начин.

Кометата беше открита на 1 юли 2025 г. от системата ATLAS на NASA за ранно откриване на потенциално опасни астероиди. Още първоначалните изчисления на траекторията ѝ показаха, че тя не произхожда от Слънчевата система. Напротив - движението ѝ подсказва, че идва от много по-стара област на Млечния път.

Според астрономите 3I/ATLAS най-вероятно произхожда от т.нар. "дебел диск" на галактиката - популация от звезди, формирани значително по-рано от тънкия диск, към който принадлежи Слънцето. Това означава, че кометата може да е на възраст до 7 милиарда години, което я прави потенциално най-старата комета, наблюдавана някога.

"Всички не-междузвездни комети, като Халеевата, са се образували заедно със Слънчевата система и са на около 4,5 милиарда години. Междузвездните посетители обаче могат да бъдат много по-стари, а според нашите изчисления 3I/ATLAS най-вероятно е най-древната комета, която сме виждали", коментира астрономът Матю Хопкинс от Оксфордския университет.

По време на престоя си в Слънчевата система кометата не спря да изненадва учените. При приближаването си до Слънцето в края на октомври тя е започнала да се озарява значително по-силно от очакваното. Обикновено кометите стават по-ярки, когато слънчевата топлина кара леда в ядрото им директно да премине в газ, образувайки характерната опашка. В случая на 3I/ATLAS обаче усилването на яркостта е било необичайно и засега остава без ясно обяснение.

Наблюденията, направени от няколко космически апарата, показват, че поведението на кометата се различава от това на типичните обекти от Облака на Оорт. "Причината за толкова бързото ѝ озаряване остава неясна", отбелязват учените в научна публикация по темата.

Макар 3I/ATLAS вече да е на път да напусне Слънчевата система, събраните данни ще бъдат анализирани още дълго. Те обещават да дадат по-дълбок поглед не само към произхода на кометите, но и към условията в по-старите региони на Млечния път - далеч отвъд нашето космическо съседство.