Непосредствено след края на Втората световна война всички съюзнически държави разбират, че бъдещето е на реактивните, а не на витловите самолети. Освен това опитът, почерпен от немските конструктори показва, че самолетите със стреловидно крило са способни да развиват много по-бързи скорости.

Така само няколко месеца след приключването на войната през 1945 година и САЩ и СССР започват да разработват новото си поколение изтребители.

Вижте как изглеждат МиГ-15 и F-86 Sabre >> >> >>

През 1947 година първият си полет прави американският F-86 Sabre.

Изтребителят се задвижва от един реактивен двигател направен от General Electric, а максималната му скорост е 1106 км/ч. Скоростта на изкачването била 45.72 метра в секунда, а максималното тегло, с което самолетът можел да излети - 8234 кг. Въоръжението на F-86 Sabre включвало шест 12.7-милиметрови картечници Браунинг, неуправляеми ракети и дори пилон, на който можели да се закачат бомби.

От F-86 Sabre били произведени 9860 бройки, като едва през 1994 година Боливийските ВВС решили да пенсионират последният F-86 Sabre - над 40 години след първата му поява.

Една година по-късно във въздуха полита и съветският МиГ-15.

МиГ-15 също се задвижва от един реактивен двигател, дело на Климов. Максималната скорост е 1076 км/ч, а скоростта на изкачване е 51.2 метра в секунда. Максималното тегло, с което самолетът можел да излети е 6106 кг. Въоръжението на МиГ-15 включва 2 23-милиметрови автоматични оръдия Нуделман-Рихтер и едно автоматично 37-милиметрово оръдие Нуделман. Така МиГ-15 се оказва по-чест изтребител от F-86 Sabre, макар че съветският самолет можел да носи две 100-килограмови бомби.

От МиГ-15 са построени около 17 000 бройки, като изтребителят все още е на въоръжение във Военновъздушните сили на Северна Корея и Гвинея-Бисау. В северна Корея МиГ-15 се ползва като учебен самолет, а в Гвинея-Бисау той се държи на склад и най-вероятно не е оперативен, въпреки че не е пенсиониран официално.

МиГ-15 и F-86 Sabre се прочуват с ролята си в Корейската война, където стават първите самолети с реактивни двигатели, биещи се един с друг.

Оказва се, че технически МиГ-15 и F-86 са изключително равностойни противници, които могат да се победят едни други само чрез изненада, късмет или грешка на някой от пилотите.

Пилотските грешки са в зависимост от опита на управляващия самолета, а късмета е свързан с възникването на неочаквана повреда в машината на противника.

В крайна сметка, заставайки един срещу друг, F-86 успява да постигне повече победи над МиГ-15, заради решението на Сталин да отзове своите въздушни асове и опитни пилоти, заменяйки ги с новобранци. Съветските военни успели да обърнат това решение и да върнат своите опитни летци в боя през 1953 г., но малко след това войната приключила и F-86 излиза с повече победи от нея.

Съветските пилоти обаче отправят критики към методите за измерване на победите. Безпристрастните анализатори заявяват, че дори и МиГ-15 да е записал повече загуби, то той е бил един страхотен самолет изпълнил успешно целта си - да изгони американските тежки бомбардировачи от небето над Корейския полуостров.