Може ли България да изпрати самолет на Юпитер и кой е най-модерният авиосимулатор у нас
Недислав Веселинов е един от най-младите български учени
Недислав Веселинов е първият българин, който се дипломира с отличие в специалността "Самолетостроене" в Московския авиационен институт. Той е изобретател, преподава в Софийския университет, има цех на летището в София, а разработките му заинтригуват авторитетното списание Popular Mechanics. Само на 37 години той показва нагледно, че науката и предприемачеството вървят ръка за ръка и в България.
Може ли самолет да лети в атмосферата на Юпитер? Какво е бъдещето на научното сътрудничество между България и Русия и кой е най-модерният авиосимулатор у нас - това са част от въпросите, на които Недислав Веселинов ще даде отговор.
- Имаш разработка на самолет, който може да лети в атмосферата на най-голямата планета в Слънчевата система - Юпитер. Защо обаче е необходимо да пращаме подобна мисия там?
- Проблемът е, че ние знаем доста малко за газовите гиганти в Слънчевата система. Над 80% от осъществените мисии са били насочени към вътрешните планети - основно към Марс и Венера. Човечеството обаче е открило над 3000 екзопланети - орбитиращи около други звезди. Мнозинството от тях са газови гиганти.
Непознавайки собствените си газови гиганти, ние не можем да познаваме добре и екзопланетите. Ако ги познавахме, щяхме да можем да правим повече аналогии. Дори бих казал - щяхме да имаме по-добра представа за това как се образуват планетите изобщо.
Освен това, газовите гиганти крият огромно количество ресурси. Изпращането на сонда в атмосферата им би ни дало много повече информация от изучаването им със сателити на хиляди километри над повърхността.
Атмосферата на Юпитер продължава да е загадка за учените
- А ще може ли самолетът да се справи с гравитацията на Юпитер?
- Гравитацията на Юпитер е приблизително 2,5 пъти по-голяма от тази на Земята. Ако трябва да сме по-прецизни, ускорението на свободно падане на Земята е 9,81 метра в секунда, а на Юпитер е 24,9 м/с. Предвидено е конструкцията на самолета и научната апаратура на него да може да се справи с това натоварване. Крилата му създават по-голяма подемна сила, така че апаратът да може да лети. Проектът ни е изцяло съобразен с тези особености.
- Ако мисията се одобри, това може да стане вторият летателен апарат в атмосферата на друга планета след "Инджинюити" на НАСА...
- Всъщност "Инджинюити" не е първият летателен апарат в атмосферата на друга планета. Мисията "Вега 1" и "Вега 2" на Съветският съюз пуска успешно аеростати в атмосферата на Венера през 1985 година.
По същество това са изследователски балони, които са изминали общо над 20 000 километра. Благодарение на тях човечеството знае толкова много за климатологията и атмосферата на Венера.
Например, благодарение на тях знаем, че на много висока надморска височина температурата и налягането на Венера са подобни на земните. Институтът за космически изследвания и технологии към БАН е един от участниците в тези мисии.
Българските учени изготвят спектрометрите за първия летателен апарат в атмосферата на друга планета.
Това, което можем да каже за "Инджинюити" е, че е първият летателен апарат по-тежък от въздуха на друга планета, но уточнението е важно. Изпускането му е заслуга на PR екипа на НАСА. Що се отнася до нашия проект, то той засега е изцяло теоретичен.
Български учени са участвали в научни мисии към Венера
Снимка: Don P. Mitchell- Вашият самолет е доста по-различен от хеликоптера "Инджинюити". Как се стигна до идеята за него?
В България трудно можем да си построим андронен колайдер, Икономическата ситуация не позволява това. Млад специалист като мен трудно може да привлече внимание или да се занимава с експериментална физика. Затова реших да стартирам изцяло теоретична разработка. За нея не са необходими много пари, а достатъчно четене, знания и време за направата и проверката на всички необходими калкулации.
Целта ни е да създадем малък макет на нашия самолет, теоретичната работа, зад който е напълно готова. Този макет ще можем да покажем на някои от големите авиационни изложения и да привлечем още внимание към проекта.
Важното в случая е, че зад макета ще стоят истински научни статии и разработки, така че той няма да е просто "скица".
Що се отнася до разликата с "Инджинюити", най-голямата е свързана с метода на задвижване.
Най-разумният метод за придвижването в атмосферата на Юпитер е правоточен ядрен двигател, защото останалите алтернативи са с твърде ниска ефективност. Най-голямата планета е твърде далеч от Слънцето, за да разчитаме на слънчеви панели, а размерите и ограничават способностите на всички останали конвенционални двигатели - в най-добрия случай те ще могат да летят часове.
За да има смисъл от научна мисия в атмосферата на Юпитер, тя трябва да има продължителност поне няколко месеца. Ядреният двигател е единственият, който позволява това.
Недислав Веселинов счита, че науката и предприемачеството може да вървят ръка за ръка
Снимка: Фондация "Карол Знание"- Възможно ли е България да създаде подобен ядрен двигател?
- Към този момент в страната ни липсват достатъчно на брой подготвени специалисти, които могат да се занимават с направата на подобен двигател. Наред с това родната индустрия не е подготвена да изпълнява проект, изискващ ниво на детайлите с микроскопични точност.
България и учените тук обаче можем да дадем теоретичната основа за осъществяването на един подобен проект, който да бъде осъществен в кооперация с други страни и учени. Това, така да се каже е далечната ни цел, към този момент ние се стараем да привлечем вниманието на авиосалоните.
- Има ли проведени опити с ядрен двигател на Земята? На какво ниво е развита технологията?
- Да, на Земята са провеждани опити с ядрени двигатели. В средата на миналия век американският проект NERVA пръв създава и тества ядрени двигатели, получавайки ценни данни за техните възможности и приложимост.
Подобни опити по това време има и в Съветския съюз. Тестовете обаче са прекратени. Подобен двигател не може да се използва на Земята, заради радиацията, която оставя след себе си.
В момента обаче съществува военна ракета - руският "Буревестник", която се задвижва от правоточен ядрен двигател. Тя е преминала през тестове и може би е на въоръжение, но данните за нея са секретни.
Голямото предимство на ядрения двигател е, че може да осигури огромна далечина на полета.
Например, ракета с ядрен двигател може да обиколи Земята множество пъти без презареждане, като междувременно извършва сложни маневри с висока скорост. Наред с това отпада необходимостта от големи резервоари и се минимизира тежестта на количеството гориво.
Технологията зад този тип двигател се развива над 60 години. Проблемите, пречещи за по-широкото му навлизане тук, липсват на Юпитер или в космоса.
Това е единственият кадър от тест на "Буревестник"
Снимка: Минобороны РФ- Споменахте, че технологията в момента се използва от военните и по-специално от руската ракета "Буревестник". Наред с това днес има състезание в сферата на хиперзвуковите ракети. Можете ли да обясните на читателите ни повече за тази технология, която изглежда е в компетенцията ви?
- На първо място тези ракети летят със скорости надвишаващи 12 пъти тази на звука или над 14 000 км/ч. Подобна ракета е толкова бърза, че противоракетните средства не могат да й противодействат.
Класическата противоракетна отбрана също разчита на ракети. Те имат собствен компютър, който изчислява уравнение, като целта е да отгатне местоположението на ракетата-агресор, за да може да я удари в точния момент. Уравнението обаче става твърде трудно за решаване, когато ракетата-агресор лети с хиперзвукови скорости и запазва маневреност въпреки тях.
Подробностите за тези разработки обаче се знаят само във военните министерства на големите държави.
- Самолетът до Юпитер далеч не е единствената ти разработка. Днес ти изграждаш най-модерните авиосимулатори в България. Кой може да лети на тях и какви полети симулират те?
- В момента с колегите от "Фотоника" изграждаме граждански авиосимулатор. Той е почти точно копие на кабината на самолетите Cessna 172 - един от най-разпространените цивилни самолети в света. Правим го по обществена поръчка за Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника в Бургас.
Технологията, по която го изграждаме, го превръща в най-модерният авиосимулатор в България. Екранът 180- градусов и 314-инчов и по същество може би най-големия в нашата страна. Дисплеят е цилиндричен с радиус от 5 метра и е идеален за авиосимулации.
Електрониката е повторена с тази в оригиналния самолет. Дори лостовете за управление са същите, като при истинската машина. Големият екран и възможно най-голямата близост с реалния самолет, правят симулатора ни толкова добър.
Идеята е, че на него ще се обучават ученици, които ще придобиват ценни умения и подготовка. Симулаторът обаче ще е отворен и за "непрофесионалисти". Всеки, имащ желание, ще може да почувства какво е в кабината на Cessna 172.
Екранът на симулатора е може би най-големия в България
Снимка: Недислав Веселинов- А може ли към симулаторът да се добавят нови самолети и той например да се използва от армията ни, а защо не и от ВВС на други страни?
- Към този симулатор - не, защото кабината е копие на Cessna 172. Технологията, по която работим обаче позволява изграждането на симулатори, които максимално да се доближават до други самолети, включително военни.
Ние усвоихме създаването на кабини, имаме възможност за изграждане на цилиндрични екрани и не е никакъв проблем да изградим симулатор на боен самолет.
Българските военновъздушни сили могат да се възползват от подобен проект, които ще позволи по-добрата тренираност на родните пилоти. У нас липсва симулатор на съветските самолети МиГ-29 и Су-25, които са на въоръжение. Нальотът на пилотите ни е малък и хаби от ресурса на машините. Един симулатор би могъл да реше добре тези проблеми.
Наш демонстрационен военен симулатор бе посетен от предишния министър на отбраната - Красимир Каракачанов. Тогава от МО проявиха интерес към технологията, но темата не получи развитие.
За сметка на това имаме договор с музея в Крумово, където да направим авиационен симулатор за МиГ-15. Това са реактивни самолети, постъпили в армията ни през 1951 година и станали в онзи момент гръбнакът на авиацията ни.
Възможно е след това да получим и договор за ВВС на армията ни.
Авиосимулаторът от вътре
Снимка: Недислав Веселинов- Като част от Експериментално конструкторско бюро "Фотоника" ти имаш и други проекти и дори печелиш наградата Предприемач в науката на фондация "Карол Знание". Лесно ли е да си научен предприемач в България и може ли да разкажеш за някои от другите проекти на конструкторското ти бюро?
- Създадохме "Фотоника", като един пясъчник-мечта, в който да сме свободни да осъществяваме различни теоретични и практични разработки. В крайна сметка бюрото се формира като стартъп, който създава два продукта. Единият са авиационните симулатори, а другият - планетариуми.
Авиационните симулатори се оказаха изненадващо търсен продукт в България. В момента сме във финала на преговорите за закупуване на още един граждански симулатор. Освен това завършихме планетариумът "Андромеда". Той е с вместимост 15 човека. Предимствата му е, че е едновременно компактен и модерен.
"Карол Знание" дадоха старта на цялата инициатива. При тях минах 6-месечен курс за предприемачи в науката, който страшно много ми помогна, за да реализирам много от идеите си.
Проектът за планетариум е пред завършване
Снимка: Недислав Веселинов- Ти си учил и дори работил в Русия. Продължават ли българските специалисти да са търсени там и трудно ли е днес научното партньорство с Русия?
- Наши учени продължават да са търсени, защото в България има изключително интелигентни хора. Случващото се в момента има отражение и в научния свят, а много от общите ни научни проекти са застрашени.
Силно против съм моментът да бъде използван за отричане на всичко руско. Русия има богата култура и огромен принос за световната наука. Българските и руските учени също имат обща история.
Например, знаете ли, че четирима българи са били заместник директори на Обединеният институт за ядрени изследвания в Дубна, където е открит 105-тия елемент в периодичната таблица дубний. Огромна част от научните работи там са с български автори и съавтори.
За мое лично разочарование Съюзът на физиците в България призова да не се работи с руски учени. Смятам, че от това можем само да загубим, особено предвид изградените връзки. Знам за български учени, които са напуснали общи договори и са преминали на договори изцяло към руски научни организации.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}