На крачка от д-р Дулитъл: Учат AI на "езика" на животните
Екипът, който създаде надежден алгоритъм за комуникация с други видове ще спечели 10 милиона долара награда
Учени правят пробив в разкриването на тайните на животинската комуникация. Благодарение на изкуствения интелект (AI) се появяват все повече доказателства, че редица видове - от калмари и птици до делфини и китове - използват сложни системи от сигнали, наподобяващи език, пише NewScientist.
Ново проучване показва, че калмарите сепия общуват чрез своеобразен "жестомимичен език". Изследователи от Вашингтонския университет и Италианския институт по технологии установиха четири различни знака - "нагоре", "настрани", "ролка" и "корона". При последния животното дори променя цвета си - знак за безпокойство. Това е изненадващо, защото сепиите са самотен вид и досега не се смяташе, че обменят толкова ясни сигнали.
Други проекти разкриват, че славеите могат мигновено да променят височината на песента си, имитирайки партньор - умение, близко до човешката реч.
Мармозетките - малки маймуни - имат "имена" под формата на уникални звуци, а делфините използват индивидуални свирки за идентификация и дори специални сигнали за изненада или предупреждение. Съществуват и данни, че кашалотите имат своя "фонетично азбука" от над 150 комбинации от звуци.
Напредъкът на изкуственият интелект и успехите му в превода на човешка реч, съчетани с последните открития от животинския свят са родили инициативата Coller Dolittle Challenge. Тя предлага награда от 10 милиона долара за екипа, успял да създаде AI за истинска комуникация с животни.
Въпреки напредъка, учените признават, че пълното "разчитане" на животинския език ще е дълъг процес. Езикът включва не само звуци, но и контекст, мимики, цветови промени, миризми и дори електрически сигнали - сложност, която прави задачата още по-трудна.
Но перспективата е вълнуваща, а някои видове имат повече сходства с човешкия начин на комуникация.
Подходът звучи прост - събира се огромен брой записи от животинска комуникация, пускат се през изкуствен интелект, който открива модели извлича информация. Следва малко фина настройка и алгоритъмът "Доктор Дулитъл" е готов. Но това невинаги работи. Изкуственият интелект се справя добре, ако бъде обучен върху част от записите и след това бъде тестван върху останалите, казва Рендел. Но ако му се подадат данни с малко по-различни акустични характеристики, често се проваля. Дори когато открие закономерности в огромни масиви от данни, това е едва началото.
"Сега нашата роля като учени е да изследваме тези особености и да се уверим, че те наистина означават нещо за самото животно," казва Йоси Йовел от Телавивския университет, който е председател на Coller Dolittle Challenge.