Ако се опитвате да разберете кой е най-големият танк в историята, то може да срещнете доста интересни концепции, показващи предимно съветски или нацистки "земни кораби", тежащи стотици тонове и движещи се на масивни вериги.

Нито една от тези машини обаче не е излязла извън чертожната дъска, а някои от тях дори са били създадени като концепции единствено с цел заблуда на врага. Така въпросът остава - кои е най-големият танк, създаван някога? Но по-педантичните хора биха се запитали - какво значи голям. Именно заради това ще ви разкрием, кои са най-дългият, най-високият и най-тежкият танк, създавани някога в историята.

Вижте как изглеждат въпросните танкове >> >> >>

Char 2C

Французите нямат славата на производители на корави военни машини, но непосредствено след Първата световна война те са създават един от първите супер-тежки танкове, от който са построени 10 бройки, изкарали на въоръжение почти 20 години - от 1921 г. до 1940 г.

Char 2C е най-дългият танк, правен някога, като дължината му е цели 10.27 метра. Широчината му е 3, а височината - 3.8.

Екипажът на Char 2C се е състоял от 12 човека, които освен да управляват танка, са стреляли и зареждали 4-те му картечници и едното 75-милиметрово оръдие. Char 2C тежал 69 тона и се задвижвал не от един, а от два двигателя, чиято обща мощност била 500 к.с. Конете явно се оказали недостатъчни за тежката машина, защото максималната скорост по път била 15 км/ч. По неравен терен танкът бил по-бавен от човек.

Последната характеристика се оказала фатална за танка - докато немците разчитали на бързи и изненадващи атаки, то Char 2C бил почти стационарен. В крайна сметка макар и да участвал във Втората световна война, то Char 2C се оказал почти непотребен.

Царският танк

Най-високият танк се ражда във време, в което човечеството едва тепърва открива бронираните машини. И докато британците и немците подхождат по-прагматично към тях, то в Русия са си представяли танковете като гигантски машини, сеещи страх и ужас от високо.

Концепцията за "Цар Танк" се ражда през 1914 година и се отличава съществено от експерименталните немски и британски танкове от този период.

На първо място впечатление правят огромните предни колела с диаметър от 9 метра, като всяко предно колело се захранвало от отделен двигател с 250 к.с. Задните колела били "помощни" и с диаметър от едва 1,5 метра. Танкът бил висок 8 метра. Конструкторите на Царския танк били убедени в неговият успех, въпреки че специалистите смятали големите колела за доста уязвими.

През 1915 година дошъл денят, в който танкът трябвало да премине през тестовете на руската военна комисия. За жалост, фиаското било пълно - танкът заседнал в калта непосредствено след старта си.

Засяданията били толкова чести, че накрая всички просто си тръгнали и танкът останал на тестовата отсечка до 1923 година, когато бил "преоткрит" и нарязан за скрап.

Panzer VIII Maus

След неуспехът при Сталинград, Хитлер започнал да обмисля създаването на поредица "вундервафе-та", с чиято помощ да обърне хода на войната. И докато проектите за ракети и бомбардировачи били насочени най-вече срещу САЩ и Великобритания, то за Съветския съюз фюрерът обмислял създаването на "армада от неразрушими танкове".

През лятото на 1942 г. Фердинанд Порше е готов със своето предложение, което Хитлер одобрява. Така започва конструирането на най-тежкият танк, създаван някога.

Корпусът на танка е дълъг 10,09 метра - само с 2 сантиметра по-малко от френския Char 2C, широчината е 3,67 м, а височината- 3,66 м. Panzer VIII Maus тежи 188 тона.

Основното оръжие е 128-милиметрово оръдие, като е била предвидена и версия с 150 мм оръдие. Като спомагателно оръжие обаче е включено второ 75-милиметрово оръдие, както и класическата картечница MG-34.

Двигателят е дизелов и е дело на Daimler-Benz, като мощността му е от цели 1200 к.с.

Заради своето тегло обаче максималната скорост по шосе е едва 20 км/ч, а по неравен терен - 11 км/ч.

Веригите на танка са уникално широки - 1.1 метра всяка, а достъпът до акумулатора и двигателя на танка не е особено лесен.

Екипажът се състои от 6 души, които са предпазени с 200-милиметрова наклонена броня - на практика непробиваема за съществуващите тогава танкове.

Макар производството на танка да започва през 1943 г., то непрестанните намеси на Хитлер и противоречивите му заповеди относно оръдието на танка забавят излизането му.  Така към 1945 година са построени едва два прототипа, които обаче са взривени от немците, за да не попаднат в ръцете на Червената армия.

След като останките са пленени от Съветският съюз, Сталин заповядва пълна реставрация на машината и от останките на двата танка е сглобен един напълно завършен и функциониращ спрямо плана си Panzer VIII Maus.

Той е използван за тестове в края на 40-те години, а след това се превръща в експонат в музея за бронетанкова техника в Кубинка край Москва, където може да бъде видян и днес.