Студената война ражда множество интересни и нестандартни оръжия, повечето от които са успели да напуснат чертожната дъска, само за да бъдат произведени в една или две експериментални бройки. Именно такава е историята на Rockwell XFV-12 - най-нестандартния американски изтребител, който можеше да се превърне в еквивалента на F-35 през 70-те години на миналия век.

Вижте как изглежда Rockwell XFV-12 >> >> >>

Още от 60-те години Америка започва да се интересува от самолети с вертикално кацане. Заради съществуващите технологични ограничения към онзи момент подобни машини не биха могли да летят със скорост по-висока от тази на звука. Именно такава е и ситуацията с британския Harier, полетял за пръв път през 1967 г.

Американците имали необходимост от изтребител с вертикално излитане, но искали той да има пълноценни способности, които да са еквивалентни с тези на F-4 Phantom II. Тези искания се оформили през 1972 година в официален конкурс за създаването на подобен самолет за флота.

Най-доброто и завършено предложение за направата на подобен изтребител дошло от компанията, която създала космическия кораб "Аполо", имала солиден опит с бойните самолети, а в последствие щяла да създаде и космическата совалка - вече несъществуващата Rockwell International.

Те имали концепция за свръхзвуков изтребител с вертикално излитане, наречена XFV-12.

Самолетът бил с доста нестандартен вид, имащ не един, а два чифта крила, като основният бил изнесен доста назад. Двигателят щял да е един Pratt & Whitney F100, който би трябвало да е достатъчен за компактния самолет, тежащ само 9 тона. Кабината и колесника пък щели да бъдат взети от A-4 Skyhawk.

Според експертите от Rockwell техният иновативен самолет щял да е не само свръхзвуков и способен, но и доста евтин. Тестове в аеродинамични тунели показали, че самолетът може да бъде доста стабилен в свръхзвуков полет.

Тук обаче XFV-12 се сблъскал с най-основният си проблем - макар и да можел да бъде свръхзвуков, самолетът не можел да полети.

Оказало се, че докато два броя от реактивния двигател Pratt & Whitney F100 са били достатъчни за свръхзвуковия F-14, то един брой от агрегата осигурявал едва 75% от необходимата тяга за вертикално излитане на XFV-12.

В последствие станало ясно, че самолета едва ли ще има способностите на F-4 Phantom II - дори и да успее да полети. За да може да изпълнява свръхзвукови полети, изтребителят трябвало на практика да излети без оръжие. От Rockwell първоначално смятали, че проблемите са възникнали при грешно мащабиране на концепцията. Въпреки това те отказвали да създадат втори прототип, а правителството на САЩ в крайна сметка прекратило проекта през 1981 година, защото се опасявало, че цената на самолета ще бъде "космическа", а резултатите няма да са като обещаните.

"Понякога това, което се представя за иновативен подход, е всъщност забравен неуспех, който еволюцията е отхвърлила", заявяват от флота по повод на прекратения проект.

Макар Rockwell XFV-12 да няма стелт способностите на F-35, останалите характеристики на самолетите са доста сходни. Въпреки това, вече пенсионираният F-4 Phantom II е по-бърз и може да носи повече количество оръжия и от Rockwell XFV-12, и от F-35.

Според редица анализатори САЩ е трябвало да се откажат от създаването на F-35, поради същата причина, заради която са се отказали от Rockwell XFV-12 - създаването на подобен изтребител е необосновано скъпо. За създаването на вертикално излитащият, свръхзвуков и невидим за радарите F-35 са похарчени 1,5 трилиона долара, като това е най-скъпият военен проект в историята на човечеството.

Част от авиационните конструктори са на мнение, че когато една концепция изглежда твърде добро на хартия, а генералите са във възторг от нея, то явно има нещо нередно. Като пример те дават, че в средата на 70-те генералите от ВМС на САЩ смятали, че в близко бъдеще всички палубни изтребители трябва да бъдат заменени с вертикално излитащи такива, а свръхзвуковият Rockwell XFV-12 щял да има ключова роля в постигането на тази цел.