Ново приложение за запознанства съчетава потенциални партньори въз основа на цялата им история на сърфиране в интернет.

Както съобщава Wired, услугата се нарича "Browser Dating" и е разработена от белгийския артист и дигитален експериментатор Дрис Депортер. Известен с предишни провокативни проекти, като например тениска, чиято цена се увеличава с едно евро при всяка покупка.

Депортер този път избира по-инвазивен подход: предлага на самотни потребители да качат цялата си интернет история (без данните от "инкогнито" режим), за да бъдат съпоставени с потенциални партньори.

"Вместо да избирате най-добрите си снимки или най-добрите страни от себе си, това ще покаже част от вас, която никога не бихте представили доброволно", казва създателят на платформата. Потребителите нямат възможност да селектират частична информация — те трябва да предоставят цялата си история на търсене.

Този подход повдига сериозни въпроси, свързани със сигурността и защитата на личните данни. Макар Депортер да твърди, че данните не са публично достъпни и не се "излагат" в интернет, журналисти от Futurism, преминали през процеса на регистрация, откриват потенциални слабости.

Още в началото на процеса потребителите са инструктирани да инсталират браузърно разширение, което дава достъп на сайта до тяхната пълна история на сърфиране и позволява тя да бъде експортирана.

Според източниците, данните се съхраняват чрез Firebase — облачна услуга на Google, често използвана в AI приложения — но това не елиминира риска от потенциални пробиви, особено чрез самото разширение. Само преди няколко месеца подобни случаи показаха, че подобни инструменти могат да бъдат уязвими.

Депортер не е новак в темата за дигиталното наблюдение. През 2018 г. той използва кадри от обществени камери, заснемащи пешеходци, които преминават на червено, за да създаде арт проект. През 2022 г. с проекта "The Follower" той комбинира публично достъпни уеб камери с изображения от социалните мрежи, за да идентифицира хора, правещи си селфита — също без тяхно знание или съгласие.

The New York Times го нарича "артист на наблюдението" — илюстрирайки, че подходът му е на границата между изкуството и навлизането в личното пространство.