КНДР комбинира някои идеи на сталинизма с доста от особеностите на японския милитаризъм от 30-те години на миналия век. Резултатът е, че Северна Корея е най-милитаризираната и изолационистка държава в целия свят, управлявана от тоталитарен монархичен режим.

Запазването на политическото статукво е водещата идея на управленският елит на КНДР, а от ключово значение за тази цел е доктрината Сонгун, според която армията има решаваща роля в обществото.

Армията получава най-много средства от бюджета (между 20% и 40%), а генералите на севернокорейската армия заемат ключова роля в обществото. Силната изолация и икономическите трудности обаче налагат на КНДР да развие своите въоръжени сили по-коренно различен и асиметричен начин.

Кои ще са най-мощните оръжия на Северна Корея през XXI век?

Ракети
Ракетната програма на Северна Корея стартира в началото на 70-те след отказа на СССР да продаде балистични ракети Скъд на КНДР. Няколко години по-късно Северна Корея обаче се сдобива с ракети Скъд през Египет и започва тяхното изучаване и модернизация. Първото подобрено копие започва да се произвежда през 1985 година и се нарича Hwasong-5. Тази ракета обаче има доста ограничени способности и боен обсег от едва 320 км.

Rodong-1 е най-голямата и съществена модификация на Скъд, която е правена в Северна Корея. Тази ракета има боен обсег от 1000 километра и може да носи ядрена бойна глава. Според ЦРУ Северът разполага с около 300 бройки от тази ракета и около 50 мобилни установки, от които те да се изстрелват. Това е и най-успешната ракета на КНДР, като се твърди, че именно тя би могла да се използва за ядрени удари.

През 2010 година на бял свят се появява Hwasong-10, позната и като Musudan. Ракетата може да носи бойна глава с тегло от 1 тон и има боен обсег от около 2500 км. Тази ракета може да се изстрелва и от мобилна установка, но досега е имала само един успешен тест и около 10 провала. КНДР има доста други балистични ракети в арсенала си, но те не могат да носят ядрени бойни глави и имат радиус по-малък от 1000 км.

Pukkuksong-1 е другата важна за Северна Корея ракета, която може да се изстрелва от подводница и има радуис от 2500 км. Pukkuksong-1 е от особено значение за КНДР, защото позволява вторичен ядрен удар, който може да бъде нанесен след изненадващо и успешно разрушаване на ракетните установки базирани на сушата. КНДР е провела поредица от успешни тестове на тази ракета.

Внимание заслужава и проект, които още е в разработка.

Ракетата KN-08 прави своят дебют през 2015 година и по предназначение и размери напомня на руските Topol-M. Обсегът е между 6000 и 9000 км, а ракетата е способна да носи ядрена бойна глава. По-късно тази ракета е ъпдейтната до KN-14, която би трябвало да има обсег от 12 000 км и да може да достигне до Чикаго. Знае се, че КНДР е провела серия от неуспешни тестове на ракетата, но американското разузнаване смята, че около 2020 година може да бъде постигнато успешно изпитание.

Южна Корея твърди, че Северът е изградил подземни ракетни силози в планинския регион около вулканът Пектусан, който е смятан за един от най-опасните в света.

Сериозна пречка за ракетите на Северна Корея обаче са антибалистичните THAAD установки, с които вече Разполага Южна Корея. Те имат почти 100% ефективност срещу старите ракети Скъд, но биха били затруднени от Rodong-1, Pukkuksong-1 и KN-14.

Относно ракетната програма на Северна Корея има много неизвестни, а някои експерти твърдят, че KN-14 и Hwasong-10 не съществуват, а на парадите и по телевизията се показват единствено макети.

Вижте снимки на най-мощните оръжия на КНДР >> >> >>



Ядрени оръжия

Ядрената програма на КНДР стартира още през 60-те години на миналия век, след отказът на СССР и Китай да помогнат на страната да се сдобие със собствена атомна бомба. Първоначално са изградени научни тестови реактори с мирна цел. Първите заводи за производство и обогатяване на уран са построени през 80-те, а в края на 90-те години КНДР успява да се сдобие с ядрени технологии от Пакистан. Първият успешен подземен ядрен тест е проведен през 2006 години с мощност по-малка от 1 килотон. През 2009 година е проведен втори тест с мощност от 5 килотона, а 4 години по-късно следва трети тест на устройство с мощност от 14 килотона. Досега Северна Корея е провела 5 ядрени теста - всички с мощност по-малка от тази на бомбата пусната над Нагазаки (21 Кт). Въпреки това КНДР твърди, че има водородна бомба, която по-същество е 1000 пъти по-мощна. Международните експерти обаче смятат, че тоталитарната държава все още няма водородна бомба.

Що се отнася до броя на ядрените глави, експертите са единодушни, че той е малък и може да се монтира на ракети едва от 2016 година. Други обаче твърдят, че КНДР все още не е създала достатъчно малка ядрена глава, която успешно да се "достави" с ракета. Според учените Северна Корея има около 48 атомни бомби, от които само 10 са със сила, сходна на атомната бомба над Хирошима (15 Кт). КНДР е обявила своята ядрена доктрина - страната няма да използва атомни бомби, освен ако суверенитетът ѝ не е под заплаха от чужда сила.

Подводници клас Sinpo
Това е най-важната част от флота на КНДР. Подводниците от този клас са приспособени за изстрелването на 1 или 2 балистични ракети и по този начин са част от изграждащата се ядрена триада на Северна Корея. Твърди се, че дизайнът на подводниците е сходен с този на съветските клас Golf. През 1993 година Русия продава 10 подводници клас Golf на Северна Корея за скрап. Корейците обаче не претопяват ръждясалите подводните съдове, а ги изучават, след което произвеждат собствен подобрен вариант. Макар и да не се знае точният брой на подводниците от клас Sinpo, се твърди, че КНДР има поне 1 активна подводница, а още 6 са в процес на изграждане. Предполага се, че съдовете от клас Sinpo могат да издържат 60 дена потопени на 280 метра максимална дълбочина. Дължината на една подводница е около 70 метра, а за задвижване се използват 3 дизелови двигателя.

Артилерия
КНДР е може би единствената държава в света, в която артилерията има много по-стратегическо и ключово значение спрямо авиацията. Това се дължи от части на факта, че авиопаркът на страната е съставен предимно от музейни експонати. Другата причина обаче е, че столицата на Южна Корея - Сеул се намира на 56 км от границата със Северна Корея. В Сеул живеят над 20 милиона души или около половината от населението на Южна Корея, а градът е в обсегът на корейската далекобойна артилерия.

Танк Pokpung-ho
Северна Корея разполага с голям брой стари съветски танкове, като Т-55 и Т-62. Според експерти за Севера по-важни са мобилните противотанкови гранатомети, с които е въоръжена пехотата. Въпреки това КНДР разполага с един сравнително модерен танк, от които са построени между 200 и 500 бройки. Pokpung-ho има доста сходства с китайския Type 88, който се появява в средата на 80-те години на миналия век. Разработката на Pokpung-ho е повлияна и от масовото унищожение на иракските Т-72 при Война в Персийския залив (1990-1991). Танкът разполага с 125 милиметрово гладкоцевно оръжие и минимално количество композитна броня. По-необичайно е наличието на две установки за изстрелване на зенитни ракети, монтирани до купола. Те трябва да пазят танка от хеликоптери и ниско прелитащи самолети. За задвижването отговаря дизелов двигател с мощност между 1000 к.с. и 1500 к.с.

Химически и биологически оръжия
Северна Корея разработва и други оръжия за масово поразяване. КНДР има между 2500 и 5000 метрични тона зарин, иприт и други нервнопаралитични газове. Те могат да се "доставят" до бойното поле посредством снаряди и балистични ракети. И докато нещата при химичното оръжие са сигурни, то за биологичното оръжие на КНДР се знае малко. Информацията идва основно от разузнаването на Южна Корея и бегълци. Според тях Северът притежава или разработва бойна форма на антракса. КНДР има изградени модерни лаборатории, в които това може да става, а ефектите на бактериологичните оръжия са тествани върху затворници.

Любопитен факт е, че Северна Корея проявява интерес към лазерното оръжие и е третата страна в света, която има отряд, въоръжен със забранени от ООН лазерни пушки за ослепяване (Другите са Китай и Русия). Тези оръжия имат обсег от 2-3 километра и могат да унищожат перманентно зрението на противниковите войници. Северна Корея разполага с китайската ZM-87, която е замислена за борба с пилотите на хеликоптери, но освен това може да нанася поражения на някои "по-крехки" електронни системи.

В общи линии, армията на Северна Корея разчита на огромен брой военнослужещи - над 1 000 000 души, плюс над 5 000 000 души участващи в паравоенни организации. Макар и въоръжена предимно със стара съветска техника от 50-те и 60-те години, армията на КНДР разчита на асиметрична тактика, залагаща не толкова на самолети и модерни танкове, колкото на артилерия, ракети и разработването на ядрено оръжие, като сдържащо средство.