Концентрацията на потенциално вредни химикали в праха, събран от Международната космическа станция (МКС), надвишава тази, открита в праха от подовете на много американски и западноевропейски домове, показва ново изследване, цитирано от Пи Ей мидиа, ДПА и БТА.

В първото по рода си изследване учените са анализирали проба от прах от въздушните филтри на МКС и са я сравнили с органични замърсители, открити в домове на Земята.

Вижте как изглежда МКС отвътре >> >> >>

Специалистите от университета на Бирмингам и от изследователския център "Глен" на НАСА, САЩ, казват, че откритията им могат да дадат насоки за проектирането и конструирането на бъдещи космически кораби.

"Нашите открития имат значение за бъдещите космически станции и хабитати, където вероятно е възможно да се изключат много източници на замърсители чрез внимателен избор на материали в ранните етапи на проектиране и изграждане", казва съавторът на изследването професор Стюарт Харад от университета на Бирмингам.

"Въпреки че концентрациите на органични замърсители, открити в праха от МКС, често надвишават средните стойности, отчетени в домове и други закрити помещения в САЩ и Западна Европа, нивата на тези съединения като цяло са в границите, установени на Земята", допълва ученият.

Замърсителите, открити в космическия прах, включват полибромирани дифенилови етери (PBDE), хексабромоциклододекан (HBCDD), нови бромирани забавители на горенето (BFR), органофосфатни естери (OPE), полициклични ароматни въглеводороди (PAH), перфлуороалкилови вещества (PFAS) и полихлорирани бифенили (PCB).

Бромираните забавители на горенето (BFR) и органофосфатните естери (OPE) могат да се използват за спазване на разпоредбите за пожарна безопасност в потребителски и търговски приложения като електрическо и електронно оборудване, изолация на сгради, платове за мебели и пяна.

Полициклични ароматни въглеводороди (PAH) присъстват във въглеводородните горива и се отделят при горивни процеси.

Полихлорираните бифенили (PCB) се използват в уплътнинтели за сгради и прозорци, както и в електрическо оборудване, докато перфлуороалкилови вещества (PFAS) намират приложение като средства за защита от петна за тъкани и дрехи.

Изследователите обаче отбелязват, че тяхното въздействие върху човешкото здраве е довело до забрана или ограничаване на употребата на някои от химикалите.

Част от тях са класифицирани като устойчиви органични замърсители (POP) съгласно Стокхолмската конвенция, приета в рамките на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), докато някои ароматни въглеводороди (PAH) са класифицирани като канцерогени за човека.

Според авторите на изследването използването на готови предмети, внесени на борда от астронавтите за лична употреба, като фотоапарати, MP3 плеъри, таблети, медицински устройства и дрехи, са потенциални източници на много от откритите химикали.

Високите нива на радиация могат да ускорят стареенето на материалите, включително разграждането на пластмасови изделия на микро- и нанопластмаси, които се носят във въздуха в микрогравитационна среда.

Изследването предполага, че това може да доведе до концентрации и относителното изобилие на химически замърсители в праха на МКС, които се различават съществено от тези в праха от вътрешна микросреда на Земята.

Учените са измерили концентрациите на редица целеви химикали в прах, събран от орбиталната станция.

В микрогравитационна среда, каквато е тази на МКС, частиците се носят наоколо в съответствие с моделите на потока на вентилационната система, като в крайна сметка се отлагат върху повърхности и въздушни отвори.

Екраните, покриващи филтрите, натрупват тези остатъци, което налага ежеседмично почистване с прахосмукачка, за да се поддържа ефективна филтрация.

Материалът във вакуумните торби на МКС включва частици, които преди това са се носили във въздуха, власинки от дрехи, косми и други отпадъци, обикновено идентифицирани като прах от кабина на космически апарат.

Част от вакуумните торбички са били върнати на Земята за проучвания на този уникален прах, като малка проба е изпратена в университета на Бирмингам за анализ в рамките на изследването.

Резултатите от него са публикувани в сп. Environmental Science and Technology Letters.

ИЗБРАНО
ИЗБРАНО