Учени от университета в Кьолн, Германия, установиха, че Луната се е формирала 50 милиона години след раждането на Слънчевата система, съобщи Физ.орг.

Оказало се, че естественият спътник на Земята е по-древен, отколкото се смяташе досега.

Предишни изследвания показаха, че формирането на Луната е станало не по-късно от 150 милиона години след това на Земята. Резултатите от анализа на образци от лунни скали, събрани по време на мисията "Аполо", разкриха, че Луната се е формирала преди 4,51 милиарда години.

Сега учените преценили количеството изотопи на елементите хафний и волфрам. Радиоактивният разпад на хафний-182 и волфрам-182 продължава само през първите 70 милиона години от съществуването на Слънчевата система. Това позволило да се заключи, че съдържащите въпросните изотопи разтопени скали започнали да изстиват по-рано.

Следователно до довелия до появата на Луната сблъсък на Земята с голям космически обект се е стигнало през първите няколко десетки милиона години след образуването на Слънчевата система.

Мнозинството от учените смятат, че появата на Луната е в следствие от сблъсък с друга, подобна на Марс планета, наречена Тея. Според друга популярна теория в началото Земята е имала твърде висока скорост на въртене, довела до откъсването на материали и формирането на естествения ни спътник. Вероятно е и гравитационно улавяне или формиране от близък до земята диск от отломки.

Компютърните модели и проведените симулации обаче разкриват, че при сблъсък между Земята и планета с размерите на Марс се ражда обект, имащ всички характеристики на Луната.