V-2 или "Фау-2" е първата балистична ракета в света, родила се като "вундервафе" - страшно оръжие, с което германците се надявали да обърнат хода на Втората световна война - тя все пак успява да промени хода на историята, но по съвсем различен начин.

С нея започва излизането на човечеството извън пределите на нашата планета. "Фау-2" е първият човешки обект, преминал границите на атмосферата, а през 1946 година с ракетата е направена и първата снимка на Земята от Космоса. Но какво всъщност знаем за "Фау-2"?

Вижте как изглеждат ракетите "Фау-2" >> >> >>

"Фау-2" е създадена от младият по това време ракетен конструктор Вернер фон Браун, който след войната ще оглави ракетната и космическата програма на САЩ, и ще се превърне в човека, заради когото първите мисиите "Аполо" завели първите хора на Луната.

Още през 30-те в своите разработки фон Браун залага на по-сложния, но контролируем ракетен двигател с течно гориво. Това решение криело риск, тъй като избора на течно гориво не бил лесен. По време на Втората световна война петролът и произвежданият от него керосин били твърде ценен продукт, а ракетният конструктор се насочил към по-малко енергична, но много по-достъпна суровина.

За гориво на ракетата е избрана смес от етилов алкохол и вода - на практика 76-градусова водка. Изчислено е, че около 1/3 от производството на спирт в Нацистка Германия отивало именно за нуждите на ракетната програма на страната, като същото важало и за картофените насаждения, от които се произвеждал етанолът.

Първият успешен полет е реализиран на 3 октомври 1942 година, а Вернер фон Браун бързо усъвършенства механизмът на "алкохолния" ракетен двигател. В крайна сметка от "Фау-2" са произведени близо 6000 броя, но тук изникнал един доста неочакван проблем - много от обслужващия персонал, като охранителите на ракетите, започнали да "точат" и пият ракетното гориво. Това от своя страна довело до вземането на сурови мерки и дори добавянето на метилов алкохол в горивната смес.

Таванът на полета на "Фау-2" е около 200 километра над земната повърхност. Почти веднага се появили идеи за пилотиран полет, но те останали нереализирани. Тъй като ракетата била неконтролируема, немците обмисляли и вариант с пилоти-камикадзета, които да направляват полета на "Фау-2" към нейната цел.

Високата скорост от над 6000 км/ч, необходимостта от създаването на херметическа кабина с условия за поддържането на живот, и други практични проблеми не позволили на "Фау-2" да полети с човек на борда. Ракетата можела да носи полезен товар от не повече от 1000 килограма - място за пилотска кабина на практика нямало.

След края на 1944 година недостигът на средства кара немците да не поставят бойни глави на всяка от ракетите си. Не рядко те пълнели върхът на "Фау-2" с бетон, разчитайки че кинетичната енергия ще нанесе достатъчно поражения.

В следствие на удари с "Фау-2" умират 10 000 жители на европейски градове, а 20 000 концлагеристи от лагера "Дора" и военнопленници загиват, работйки до пълно изтощение в тунелите на подземния комплекс "Мителверк" край Нордхаузен, където се монтират ракетите V-2. Оръжието се използвало предимно за безразборен терор на цивилното население, а не за нанасянето на прецизни удари срещу военните фабрики и съоръжения на Съюзниците.

Високата скорост на ракетата гарантирала, че срещу нея няма надеждна защита. Въпреки това, военното значение на проекта е нищожно и дори пагубно за Германия. Изчислено е, че за цената на всяка ракета е можело да се построят поне два бомбардировача, можещи да носят много повече боеприпаси.

За изпълнение на ракетната програма в Германия е създаден огромен военнопромишлен комплекс. Повече от 200 000 души - учени и технически персонал, работници и войници, са заети в проектирането, производството и изпитването на ракетите, снабдяването с материали, охраната и пр. За цялата разработка на своите балистични ракети Германия изхарчва около 40 милиарда долара по днешните цени, което е два пъти повече от сумата, изразходвана от американците за направата на атомната бомба.

Въпреки това "Фау-2" проправя пътя за бъдещите успехи в Космоса. Тя показва, че излизането извън пределите на Земята е възможно. Военните пък развиват технологията на едностепенната и неконтролируема ракета с обсег от едва 320 километра, за да може днес да има високо прецизни междуконтинентални балистични ракети, можещи да достигнат до всяка точка на земното кълбо.