Първият европейски боен самолет: Какво става когато Великобритания, Германия и Италия обединят сили?

Panavia Tornado продължава да е на въоръжение 50 години след първия си полет

Снимка: iStock by Getty Images

Първият европейски боен самолет: Какво става когато Великобритания, Германия и Италия обединят сили?

Panavia Tornado продължава да е на въоръжение 50 години след първия си полет

15:10 | 25 юни 2025 | Редактор : Стоян Гогов 25 14069 Снимка: iStock by Getty Images

През 60-те години на миналия век една технология навлиза ударно в бойната авиация - самолетите с променлива геометрия на крилата. Те сякаш предоставят отговор на изискванията за маневреност и висока скорост. С тях се въоръжават както САЩ, така и СССР. Страните от Западна Европа на пръв поглед изостават от надпреварата.

Виж още "Ф-16", "Ф-18", "Грипен" или "Юрофайтър": Кой е по-по-най?

Вижте как изглежда първият общ европейски боен самолет >> >> >>

Великобритания прекратява свой проект за подобен самолет поради липса на пари в бюджета. Франция изгражда прототип, но също се отказва. Същевременно в края на 60-те Западна Германия и Италия търсят начин да заменят своите флотилии от F-104. Това е един от най-неуспешните американски самолети, при който инцидентите са ежедневие.

Решено е този път Западна Европа да обедини сили и да създаде общ изтребител за ударни и разузнавателни мисии, за въздушна отбрана и за морски операции. Планираният самолет е същински пионер по своята многоцелевата си гъвкавост.

През 1968 г. Германия, Италия, Канада, Белгия и Нидерландия започват работа по заместител на F-104 Starfighter. Към тях се присъединява и Великобритания.

Създаден е от Panavia Aircraft GmbH, съвместна компания, основана специално за тази цел през 1969 г. Така започва историята на първия европейски боен самолет, който не е продукт само на една държава. В крайна сметка Канада, Белгия и Нидерландия излизат от проекта - остават Германия, Италия и Великобритания.

Първите години на проекта са свързани основно с политически компромиси и планиране на това кой ще произвежда различните компоненти. Стига се до сделка, при която Великобритания и Западна Германия получават по 42.5% от работата, а Италия - 15%.

Лондон е отговорен за носовата част и опашката, Германия за централна част на фюзелажа, а Италия за крилата. За двигателите се създава отделна съвместна компания между трите държави. След като всичко е юридически уредено се преминава и към реалната работа.

Планирано е самолетът да е със сменяема стреловидност на крилата. Разгъването им осигурява по-добра подемна сила при излитане/кацане. Прибирането им назад - по-висока скорост и по-малко съпротивление при свръхзвуков полет.

Променливата геометрия на крилата е особено полезна при нисковисочинни полети с висока скорост.

Първият прототип (P01) излита на 14 август 1974 от Манчинг, Германия. Проведени са общо 15 тестови самолета. С тяхна помощ са изгладени много от непредвидените проблеми на изтребителя, който започва да се нарича Tornado. Малко известен факт е, че Tornado и F-16 са сред първите самолети с усъвършенствани системи за стабилизация и контрол над управлението.

Стартът на серийното производство е даден през 1979 година. До 1998 г. са произведени 990 бройки. Любопитен факт е, че от 1967 до 1984, КГБ получава информация за Tornado от Манфред Ротш, ръководител в германската фирма MBB, която участва в изграждането му.

Съществуват три основни версии на Tornado:

Tornado IDS (Interdictor/Strike) - за атаки по земни цели (най-масово използваната).

Tornado ECR (Electronic Combat/Reconnaissance) - за електронна война и разузнаване.

Tornado ADV (Air Defence Variant) - за защита на въздушното пространство.

Tornado е проектиран да лети на изключително ниска височина с висока скорост - буквално "на метри над терена". Това му позволява да избягва радари и да извършва изненадващи удари. Самолетът дори е способен да носи ядрени бомби. Основното му въоръжение обаче са прецизни оръжия като лазерно насочвани бомби и крилати ракети.

Европейският самолет участва в серия от конфликти. През 1991 година той поразява множество цели в Ирак, където е част от операция "Пустинна буря". Често той лети само на 50-60 метра над земята.

Tornado извършва бойни мисии в Косово, Афганистан, а последното му участие в мисия на НАТО е над Либия през 2011 г. Саудитска Арабия обаче го ползва в мисии срещу Йемен през 2020 г.

За самолета трябва да знаем, че се управлява от двама пилоти и може да лети с до 2 400 км/ч на 9 000 метра надморска височина и с цели 1 482 км/ч на няколко метра от земята. В зависимост от мисиите бойният радиус е между 3 000 и 1 000 км. Tornado може да носи общо 9 000 килограма въоръжение.

Сред арсенала му е и модерната крилата ракета Storm Shadow.

През 2019 година Tornado е изтеглен от активна служба във Великобритания, но и до днес продължава да се ползва от Италия и Германия. Саудитска Арабия също разполага с около 100 бройки от самолета. Повече от 50 години след първия полет на самолета той продължава да лети в небето над Европа.

Една бройка от разновидността му за атака по наземни цели (IDS) може да се види на живо и в Националният военноисторически музей в София. Успехът на самолета води до по-късни европейски проекти като Eurofighter Typhoon.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО