Още от началото на 40-те години американските военновъздушни сили теоретизират възможността за създаването на реактивен изтребител, който да бъде доста по-бърз и способен от своите витлови конкуренти.

През пролетта на 1943 година съюзническото разузнаване успяло да се сдобие с информация за първия немски реактивен самолет - Messerschmitt Me 262. Получените данни показали, че съюзниците изоставали с години в разработките си на реактивни самолети.

Това мотивира американското командване, което взема решение да създаде свой собствен боен реактивен самолет - при това в срок от 6 месеца . Lockheed били натоварени с разработката, която щяла да се базира върху вече готов британски двигател.

143 дни след вземането на решението се появил P-80 Shooting Star - първият американски реактивен изтребител.

Вижте снимки на P-80 Shooting Star >> >> >>

Макар да бил готов в рекорден срок, проектът бил обвит в секретност, а за него знаели общо 130 души, от които инженерите и конструктурите около 30.

Страхът от изтичане на информация довел до куриозни ситуации - британецът, доставил единствения готов към онзи момент британски реактивен двигател, бил задържан и поставен под домашен арест, за да не би да издаде информация или да бъде заловен от немците при връщането си в родината.

Първият полет на P-80 Shooting Star се състоял на 8 януари 1944 година и бил успешен. P-80 Shooting Star успял да развие 808 км/ч и да се изкачи на 6240 метра надморска височина. Появилите се проблеми по-късно били отстранени, а американците сметнали P-80 за много сполучлив самолет.

Той обаче почти не бил използван по време на Втората световна война, а след нейния край специалисти от Lockheed установили, че немският Messerschmitt Me 262 бил по-бърз и маневрен от P-80 Shooting Star.

Вижте кои са реактивните самолети на Хитлер >> >> >>

Основният недостатък на американският реактивен изтребител бала геометрията на крилата. Въпреки това производството на P-80 Shooting Star било евтино и се осъществило в големи мащаби.

От P-80 Shooting Star били направени 1715 бройки. От ударно-тренировъчния му вариант T-33 били произведени 6500 бройки, а от подобрения F-94 Starfire били построени 950 бройки.

След последните направени подобрения P-80 Shooting Star можел да развива максимална скорост от 965 км/ч и да се изкачва на 14 000 метра височина.

P-80 Shooting Star участвал активно в бойните действия в Корейската война, където имал значителни победи срещу съветските витлови самолети, но след внедряването на МиГ-15 в бойните действия американците бързо изтеглили P-80 Shooting Star и го заменили с F-86 Sabre.

МиГ-15 срещу F-86 Sabre >> >> >>

Така до началото на 60-те американците били пенсионирали първия си реактивен изтребител и неговите усъвършенствани варианти.

Много други страни, като Италия и Япония използвали тренировъчния T-33 до 90-те години на миналия век, като едва миналата година Боливия пенсионира последния действащ американски изтребител - 73 години след първия му полет.