Проблеми със скафандрите поставят под въпрос готовността на НАСА за завръщане на Луната
Те са тежки и с ниска гъвкавост
НАСА се подготвя за първата пилотирана мисия до Луната от повече от половин век. Първата дата за старта е в началото на февруари, но при този полет астронавтите само ще направят обиколка около земния спътник без кацане. Истинското изпитание обаче предстои догодина, когато САЩ планира реално кацане на лунната повърхност с мисията "Артемида III". След множество отлагания и забавяния сега НАСА се изправя пред нова спънка - скафандрите.
Още по темата
Един от най-сериозните въпроси около мисията остава екипировката на астронавтите, и по-специално новите лунни скафандри, разработвани от частната компания Axiom Space по договор за 228 млн. долара. Според бившата астронавтка на НАСА и микробиолог Кейт Рубинс, настоящото състояние на скафандрите буди сериозни притеснения.
Вижте как изглеждат скафандрите на НАСА за Луната >> >> >>
По време на заседание на Националните академии на науките, инженерството и медицината Рубинс заяви, че условията на Луната създават далеч по-голямо физическо натоварване в сравнение с работа на Международната космическа станция. Астронавтите ще прекарват по осем или девет часа дневно в скафандрите и ще извършват излизания извън кораба почти всеки ден, често без възможност за нормална почивка.
Новият лунен скафандър е значително по-тежък от използваните по време на мисиите "Аполо" и достига маса от около 136 килограма.
Макар по-ниската лунна гравитация да намалява усещането за тежест, скафандърът остава сериозно физическо предизвикателство. В същото време той предлага по-голяма подвижност, включително възможност астронавтите да коленичат и да се навеждат - нещо почти невъзможно при по-старите модели.
"Скафандрите са по-добри от тези по време на Аполо, но не са достатъчно добри в сегашния си вид", предупреди Рубинс. По думите ѝ съществуват проблеми с гъвкавостта, а паданията на лунната повърхност са практически неизбежни. Изправянето след подобен инцидент изисква сложна и рискова маневра, която тя описва като своеобразно "подскачащо лицево опиране", добре познато от кадрите с астронавти от програмата "Аполо".
Не всички в НАСА споделят песимизма. Астронавтът и лекар Майк Барат заяви, че разработката напредва стабилно и вече са натрупани над 700 часа тестове със скафандъра под налягане. Според него навеждането и движенията в екипировката са значително по-лесни в сравнение с предишни поколения.
НАСА планира допълнителни изпитания, включително полети с параболична траектория за симулиране на лунна гравитация, както и тестове в неутрална плаваемост под вода.
Агенцията разполага с време до следващата година, за да финализира дизайна на скафандъра за "Артемида III".
Скафандърът не е единствената пречка пред изпълнението на мисията в срок. Системата за кацане на Луната не е готова и не е била тествана. SpaceX трябва да демонстрират скачване на два кораба Starship в орбита, презареждане с гориво и да покажат готовата платформа за кацане на Луната. Не е ясно дали при провал САЩ имат готов резервен вариант, но той също би трябвало да мине през тестове.