"Роскосмос" разсекрети документи за лунната надпревара между СССР и САЩ

В Москва не били сигурни дали да продължат с изучаването на земния спътник след успеха на американците

12:20 | 19 ноември 2020 | Редактор: Стоян Гогов 147 7066

В един от ключовите моменти на лунната надпревара в СССР си задават въпроса: ако не успеем да доставим лунна почва на Земята преди САЩ, не трябва ли да отменим пускането на съветската станция, пише в документ, разсекретен от "Роскосмос".

На сайта на държавната корпорация бе публикувана стенограма от заседанието на колегията на министерството на общото машиностроене, състояло се на 8 май 1969 година. В него участват министърът на общото машиностроене на СССР Сергей Афанасиев и главният конструктор на конструкторското бюро (КБ) "Лавочкин" Георги Бабакин, пише РИА "Новости", цитирани от Russia Beyond.

В този момент Съветският съюз се готви да изпрати на Луната автоматична станция Е-8-5, за да достави почва на Земята, а САЩ - пилотиран полет на кораба "Аполо 11" с първото кацане на естествения спътник на Земята.

"Ако американците ("Аполо 11") кацнат на 17 юни и ни изпратят почвата, ако я вземат и ни я изпратят, какви са вашите предложения тогава? Какво ще правим с програмата (полета на станция Е-8-5), ако има [неин] неуспешен пуск през юни?", пита Афанасиев Бабакин.

Бабакин отвръща, че E-8-5 така или иначе трябва да бъде изстреляна.

"В печата стана дума, че Съветският съюз върви по пътя на автоматичните апарати. Няма да бъде нищо особено, ако направим автоматична доставка [на почвата] по-късно [от САЩ]", каза той.

Същевременно Афанасиев посочва, че на пускането на станция Е-8-5 се придава "особено политическо значение": "Ако се окаже, че машината седи и този почвен колектор започне да събира лунна атмосфера вместо пръст, ще бъде позор".

Изстрелването на станция Е-8-5 до Луната от ракетата-носител "Протон-К" от космодрума "Байконур" на 14 юни 1969 г. завършва с авария поради отказ на ускорителен блок "Д". Месец по-късно, на 13 юли, е успешно изстрелян апаратът "Луна-15", но се разбива при кацане на Луната на 21 юли, в дните на първото американско кацане на естествения спътник на Земята.

През 1969-1972 г. в рамките на американската програма "Аполо" са извършени шест кацания на Луната, 12 астронавти на НАСА стъпват на нейната повърхност. Общо САЩ носят 391 кг почва от Луната.

През 1970-1976 г. съветските апарати "Луна-16", "Луна-20" и "Луна-24" доставят на Земята 326 г лунна почва, която се съхранява в Института по геохимия и аналитична химия към Руската академия на науките. Там вече има и 14 г пръст, доставени от американските кораби "Аполо 14" и "Аполо 16".

ИЗБРАНО