Русия скоро ще създаде конкурент на сателитната интернет услуга Starlink на американския мултимилиардер Илон Мъск. Това съобщи ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Баканов, цитиран от Ройтерс и БТА.

Starlink е най-голямата сателитна система в света, включваща над 8000 спътника. Стартът ѝ започна преди 6 години, а компанията на Илон Мъск успява да извежда сателити в орбита с рекордни темпове.

Новият генерален директор на "Роскосмос", 39-годишният Дмитрий Баканов, призна в предаването на руския телевизионен водещ Владимир Соловьов, че космическата агенция трябва да се откъсне от "инерцията" и да привлече повече талантливи младежи.

Баканов е бивш шеф на компанията "Гонец", управляваща руска система за сателитна комуникация, която е много по-малка по размер от американския си конкурент и се използва главно за правителствени цели. По думите му Русия напредва в създаването на "аналог на Starlink".

"Няколко тестови апарата, разположени в орбитата, вече са били проверени и тези, които все още са в производствен процес, са били съответно модифицирани", подчерта Баканов. "Ние също се движим с бързи темпове в тази посока", добави той.

Сателитният интернет на SpaceX има и военно приложение. Той се използва интензивно от украинските сили във войната с Русия, отбелязва Ройтерс.

Руската авиокосмическа компания, известна като "Бюро 1440", разработва система от сателити в ниската околоземна орбита за глобално предаване на данни чрез широколентов достъп.

Русия е извлякла поуки от грешките си, включително тези от случая през 2002 г., когато отхвърли опита на Мъск да закупи междуконтинентална балистична ракета за космически изстрелвания, заяви Баканов.

Според биографията на Мъск, написана от Ашли Ванс през 2015 г., руснаците отхвърлили Мъск през 2002 г., сякаш той просто не е заслужил доверието им, което подтикнало Мъск да намери начин да подбие цените на руските космически изстрелвания.

Съветският съюз изпревари Запада в ранните години на космическата надпревара, като пръв изведе изкуствен спътник в ниска околоземна орбита - "Спутник 1", на 4 октомври 1957 г., а след това на 12 април 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин стана първия човек, пътувал в космоса.

По-късно СССР не стигна до Луната, но създава пръв модулна космическа станция, а в края си разработи и собствена совалка с безпилотни възможности.

След разпадането на СССР през 1991 г. обаче руската космическа програма се сблъска с огромна липса на финансиране, корупция и оплаквания на млади инженери от лошо управление, отбелязва Ройтерс.

Амбициите на Русия да бъде водеща сила в космическите изследвания претърпяха сериозен удар през август 2023 г., когато безпилотната мисия "Луна-25" се разби при опит за кацане на повърхността на Луната.

Към днешна дата Китай, Индия, Обединените арабски емирства, Япония и ЕС имат мисии в дълбокия космос. Русия обаче няма успехи извън близка околоземна орбита. Москва изостава сериозно и в пускането на разузнавателни и военни сателити, което намалява способностите ѝ.