САЩ ги използва само на 70 км от Кюстендил: Ядрено оръжие ли са снарядите с обеднен уран? | IT.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018
САЩ ги използва само на 70 км от Кюстендил: Ядрено оръжие ли са снарядите с обеднен уран? 8
Снимка: Getty Images

САЩ ги използва само на 70 км от Кюстендил: Ядрено оръжие ли са снарядите с обеднен уран?

Готовността на Великобритания да прати такова въоръжение на Украйна възпали спора за опасността от употребата му

| Редактор: Стоян Гогов 478 30160

Великобритания обяви, че заедно с танковете Challenger 2 ще изпрати на Украйна и снаряди с обеднен уран. В отговор Русия предупреди, че това значително ще повиши интензитета на конфликта. Москва тълкува решението на Лондон като снабдяване с "оръжия с ядрен компонент". Великобритания отхвърля обвиненията. Според британското министерство на отбраната мунициите с обеднен уран са стандартно оборудване и "нямат нищо общо с ядрено оръжие".

Какво всъщност представлява обедненият уран и могат ли мунициите с него да се нарекат ядрено оръжие?

Отговорът на химиците

Обедненият уран е уран с по-ниско съдържание на делящия се изотоп 235. Природният уран съдържа около 0,72% от изотопа, а обедненият - само 0.30% от него. Материалът запазва около 60% от радиоактивността на естествения уран. Мнозинството от алфа радиацията идва от изотопа 238, а бета радиацията - от изотопа 234.

Според учените съединението има силни токсични качества.

Обедненият уран обаче има свойството да действа като щит от гама радиацията, която е по-опасна от алфа и бета разновидностите. Това се дължи на високата му плътност, която е 1.7 пъти по-голяма от тази на оловото.

Учените казват, че обедненият уран не може да се причисли към ядрените оръжия. Причината е, че той не може да участва в реакцията на ядрен разпад или на ядрен синтез.

Въпреки това неговите токсични и радиоактивни качества са налице. Обедненият уран може да засегне нормалното функциониране на бъбреците, мозъка, черния дроб и сърцето.

Отговорът на военните

Снимка: Getty Images

Военните са категорични, че обедненият уран не може да се нарече ядрено оръжие. Според тях към този момент има проведени твърде малко изследвания, които с категоричност да определят колко вредно е използването му.

Всяко едно оръжие цели неутрализирането на врага. Обикновените снаряди и едрокалибрени муниции имат задачата да поразяват техниката на противника, като резултатът най-често е фатален за екипажа й. Тук обедненият уран показва повишена ефективност заради своята висока плътност. Снаряд с обеднен уран би имал по-добри качества от оловния си еквивалент. Той може да реализира по-дълбоко проникване във вражески танк или друга бронирана машина, поради по-високо налягане в точката на удара.

Снарядите с обеднен уран са не само високо пробивни, но и запалителни. Те стават пирофорни при удар, което отново повишава бойните им качества.

Само САЩ и Обединеното кралство са признали използването на оръжия с обеднен уран. Двете страни имат голям запас както от танкови снаряди, така и от муниции за самолети и по-малокалибрени машини, като M2 Bradley.

Вашингтон успява да изпревари Москва в направата на муниции с обеднен уран, като първите такива се появят през 1977 година. Повече от 5 години по-късно Съветският съюз започва да създава свои снаряди с обеднен уран. Русия изостава не само в развитието, но и във въоръжаването с подобни снаряди. Едва през 2018 година ТАСС разкрива, че руската ария предприема модернизация на танка Т-80, която ще му позволи да изстрелва муниции от обеднен уран.

Употреба

Снимка: iStock by Getty Images

Първата употреба на снаряди с обеднен уран е по време на първия конфликт на САЩ с Ирак през 1991 година. Впоследствие силите на НАТО употребяват подобни муниции срещу сръбските сили в Босна през 1995 г.

В края на 90-те години на миналия век САЩ използва обеднен уран само на 70 километра западно от Кюстендил. Поразени са сръбски цели в Буяновац и Прешево. Сръбските сили, разположени около косовските градове Призрен, Дяково, Феризово и Гниляне, са обект на чести бомбардировки с обеднен уран.

Муниции с обеднен уран се ползват във войната в Афганистан и при втората война на САЩ с Ирак.

Около 10 000 муниции с обеднен уран са ползвани в Босна и приблизително 31 000 в Косово. Това прави близо 13 тона обеднен уран използван срещу западната ни съседка.

За сравнение - през 1991 година срещу Ирак са употребени 320 тона обеднен уран, като ударите са съсредоточени в района около град Басра. По време на втората война на САЩ срещу Ирак са употребени между 1000 и 2000 тона муниции с обеднен уран. Не всички снаряди удрят целта си, а много от тях остават заровени в земята. Високата употреба на оръжия с обеднен уран води до натрупването на наблюдения, които сочат противоречивия характер на оръжието.

Здравни последици

Снимка: iStock by Getty Images

Първите опасения, свързани с последиците за здравето от масовото ползване на муниции с обеднен уран, се появяват след края на войната срещу Ирак от 1991 година. Според някои има шанс Синдромът от Залива да е причинен именно от материала, но здравните експерти отхвърлят тази теза.

Повишени нива на нарушения на имунната система и други широкообхватни симптоми, включително хронична болка, умора и загуба на памет, са докладвани при повече от една четвърт от ветерани от войната в Персийския залив. Установено е, че те имат до 14 пъти повече от обичайното ниво на хромозомни аномалии в гените си.

Проучване от 2001 година установява, че американските ветерани от първата война срещу Ирак имат завишен шанс да бъдат бащи или майки на деца с вродени дефекти.

Броят на родените с малформации деца в град Басра нараства значително след 1991 година. Именно в околностите му се наблюдава първата масова употреба на обеднен уран в света.

Световната здравна организация обаче е на мнение, че данните са недостатъчни, за да се отсъди категорично. Мнението на организацията е такова и относно изследванията, обхващащи Балканския полуостров.

Зоран Радованович, епидемиолог и председател на комисията по етика на Сръбската медицинска асоциация, отрича да има увеличение на случаите на рак в райони, където са извършени бомбардировки. Той допълва, че "сърбите често се тревожат за епидемия от рак, която не съществува".

НАТО многократно е заявявало, че обедненият уран, открит в боеприпасите, използвани при бомбардировките през 1999 г., не може да бъде свързан с неблагоприятни последици за здравето.

Според "Радио Свободна Европа" сръбските и руски медии често спекулират и дезинформират широката общественост с твърдения за епидемия от рак след бомбардировките на НАТО в Югославия. Въпреки това военните на НАТО действат с изключителна предпазливост при инциденти, свързани с обеднен уран. През 1988 година самолет A-10 Thunderbolt II на ВВС на Съединените щати се разбива в жилищен район в град Ремшайд, Западна Германия. Броят на случаите на рак в района на инцидента нараства непропорционално през годините, като местните обвиняват за това обеднения уран. Макар американските военни да отричат твърденията, 70 тона почва от местопроизшествието е отстранена и откарана в депо.

Доклад от 2005 г. на епидемиолози от Университет на Масачузетс и Университетско училище по медицина Тъфтс заключават, че "доказателствата сочат за повишен риск от вродени дефекти в потомството на лица, изложени на обеднен уран."

През 2013 година "Ал Джазира" прави репортаж от иракския град Фалуджа. В него се разкрива за огромен скок в случаите на рак и родените с малформации деца. Спонтанните аборти, бъбречните проблеми, анемията и случаите на сривове в имунната система станали чести сред жителите на града. Според официалната статистика на иракското правителство до 1991 година процентът на случаите на рак бил 40 на 100 000 души. До 1995 г. той се увеличил до 800 на 100 000 души, а до 2005 г. се е удвоил до поне 1600 на 100 000 души. 

Призиви за забрана

Снимка: iStock by Getty Images

Европейският парламент многократно е приемал резолюции, изискващи незабавен мораториум върху по-нататъшното използване на боеприпаси с обеднен уран. Франция и Великобритания - единствените европейски държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН - последователно отхвърлят призивите за забрана. Според Париж и Лондон употребата на обеднен уран продължава да бъде законна и твърденията за здравни рискове са необосновани. През 2007 г. Франция, Великобритания, Холандия и Чехия гласуват против резолюцията на Общото събрание на ООН за провеждане на дебат през 2009 г. относно ефектите от използването на оръжия и боеприпаси, съдържащи обеднен уран. Всички останали държави от Европейския съюз гласуват за или се въздържат

През юни 2009 г. Белгия става първата страна в света, забранила всички боеприпаси от обеднен уран. Според Брюксел радиоактивните и токсични качества на обеднения уран са безспорни, а вредните последици от употребата му - повече от логични. През декември 2010 г. 148 държави подкрепят резолюция на Общото събрание на ООН, призоваваща държавите, които използват оръжия с обеднен уран, да разкрият къде са ги употребили.

През април 2011 г. Конгресът на Коста Рика приема закон, забраняващ уранови оръжия на нейни територии, ставайки втората страна в света, направила това.

През юни 2014 г., Ирак призова за глобална договорна забрана на оръжията с обеднен уран. Малко по-късно 150 държави подкрепят резолюция на ООН, насърчаваща помощта за страни, засегнати от използването на оръжия с обеднен уран

Организация на обединените нации смята, че все още има неизвестни относно дългосрочните въздействия върху околната среда на обеднен уран.

САЩ ги използва само на 70 км от Кюстендил: Ядрено оръжие ли са снарядите с обеднен уран? 8

САЩ ги използва само на 70 км от Кюстендил: Ядрено оръжие ли са снарядите с обеднен уран?

Готовността на Великобритания да прати такова въоръжение на Украйна възпали спора за опасността от употребата му

| Редактор : Стоян Гогов 478 30160 Снимка: Getty Images

Великобритания обяви, че заедно с танковете Challenger 2 ще изпрати на Украйна и снаряди с обеднен уран. В отговор Русия предупреди, че това значително ще повиши интензитета на конфликта. Москва тълкува решението на Лондон като снабдяване с "оръжия с ядрен компонент". Великобритания отхвърля обвиненията. Според британското министерство на отбраната мунициите с обеднен уран са стандартно оборудване и "нямат нищо общо с ядрено оръжие".

Какво всъщност представлява обедненият уран и могат ли мунициите с него да се нарекат ядрено оръжие?

Отговорът на химиците

Обедненият уран е уран с по-ниско съдържание на делящия се изотоп 235. Природният уран съдържа около 0,72% от изотопа, а обедненият - само 0.30% от него. Материалът запазва около 60% от радиоактивността на естествения уран. Мнозинството от алфа радиацията идва от изотопа 238, а бета радиацията - от изотопа 234.

Според учените съединението има силни токсични качества.

Обедненият уран обаче има свойството да действа като щит от гама радиацията, която е по-опасна от алфа и бета разновидностите. Това се дължи на високата му плътност, която е 1.7 пъти по-голяма от тази на оловото.

Учените казват, че обедненият уран не може да се причисли към ядрените оръжия. Причината е, че той не може да участва в реакцията на ядрен разпад или на ядрен синтез.

Въпреки това неговите токсични и радиоактивни качества са налице. Обедненият уран може да засегне нормалното функциониране на бъбреците, мозъка, черния дроб и сърцето.

Отговорът на военните

Снимка: Getty Images

Военните са категорични, че обедненият уран не може да се нарече ядрено оръжие. Според тях към този момент има проведени твърде малко изследвания, които с категоричност да определят колко вредно е използването му.

Всяко едно оръжие цели неутрализирането на врага. Обикновените снаряди и едрокалибрени муниции имат задачата да поразяват техниката на противника, като резултатът най-често е фатален за екипажа й. Тук обедненият уран показва повишена ефективност заради своята висока плътност. Снаряд с обеднен уран би имал по-добри качества от оловния си еквивалент. Той може да реализира по-дълбоко проникване във вражески танк или друга бронирана машина, поради по-високо налягане в точката на удара.

Снарядите с обеднен уран са не само високо пробивни, но и запалителни. Те стават пирофорни при удар, което отново повишава бойните им качества.

Само САЩ и Обединеното кралство са признали използването на оръжия с обеднен уран. Двете страни имат голям запас както от танкови снаряди, така и от муниции за самолети и по-малокалибрени машини, като M2 Bradley.

Вашингтон успява да изпревари Москва в направата на муниции с обеднен уран, като първите такива се появят през 1977 година. Повече от 5 години по-късно Съветският съюз започва да създава свои снаряди с обеднен уран. Русия изостава не само в развитието, но и във въоръжаването с подобни снаряди. Едва през 2018 година ТАСС разкрива, че руската ария предприема модернизация на танка Т-80, която ще му позволи да изстрелва муниции от обеднен уран.

Употреба

Снимка: iStock by Getty Images

Първата употреба на снаряди с обеднен уран е по време на първия конфликт на САЩ с Ирак през 1991 година. Впоследствие силите на НАТО употребяват подобни муниции срещу сръбските сили в Босна през 1995 г.

В края на 90-те години на миналия век САЩ използва обеднен уран само на 70 километра западно от Кюстендил. Поразени са сръбски цели в Буяновац и Прешево. Сръбските сили, разположени около косовските градове Призрен, Дяково, Феризово и Гниляне, са обект на чести бомбардировки с обеднен уран.

Муниции с обеднен уран се ползват във войната в Афганистан и при втората война на САЩ с Ирак.

Около 10 000 муниции с обеднен уран са ползвани в Босна и приблизително 31 000 в Косово. Това прави близо 13 тона обеднен уран използван срещу западната ни съседка.

За сравнение - през 1991 година срещу Ирак са употребени 320 тона обеднен уран, като ударите са съсредоточени в района около град Басра. По време на втората война на САЩ срещу Ирак са употребени между 1000 и 2000 тона муниции с обеднен уран. Не всички снаряди удрят целта си, а много от тях остават заровени в земята. Високата употреба на оръжия с обеднен уран води до натрупването на наблюдения, които сочат противоречивия характер на оръжието.

Здравни последици

Снимка: iStock by Getty Images

Първите опасения, свързани с последиците за здравето от масовото ползване на муниции с обеднен уран, се появяват след края на войната срещу Ирак от 1991 година. Според някои има шанс Синдромът от Залива да е причинен именно от материала, но здравните експерти отхвърлят тази теза.

Повишени нива на нарушения на имунната система и други широкообхватни симптоми, включително хронична болка, умора и загуба на памет, са докладвани при повече от една четвърт от ветерани от войната в Персийския залив. Установено е, че те имат до 14 пъти повече от обичайното ниво на хромозомни аномалии в гените си.

Проучване от 2001 година установява, че американските ветерани от първата война срещу Ирак имат завишен шанс да бъдат бащи или майки на деца с вродени дефекти.

Броят на родените с малформации деца в град Басра нараства значително след 1991 година. Именно в околностите му се наблюдава първата масова употреба на обеднен уран в света.

Световната здравна организация обаче е на мнение, че данните са недостатъчни, за да се отсъди категорично. Мнението на организацията е такова и относно изследванията, обхващащи Балканския полуостров.

Зоран Радованович, епидемиолог и председател на комисията по етика на Сръбската медицинска асоциация, отрича да има увеличение на случаите на рак в райони, където са извършени бомбардировки. Той допълва, че "сърбите често се тревожат за епидемия от рак, която не съществува".

НАТО многократно е заявявало, че обедненият уран, открит в боеприпасите, използвани при бомбардировките през 1999 г., не може да бъде свързан с неблагоприятни последици за здравето.

Според "Радио Свободна Европа" сръбските и руски медии често спекулират и дезинформират широката общественост с твърдения за епидемия от рак след бомбардировките на НАТО в Югославия. Въпреки това военните на НАТО действат с изключителна предпазливост при инциденти, свързани с обеднен уран. През 1988 година самолет A-10 Thunderbolt II на ВВС на Съединените щати се разбива в жилищен район в град Ремшайд, Западна Германия. Броят на случаите на рак в района на инцидента нараства непропорционално през годините, като местните обвиняват за това обеднения уран. Макар американските военни да отричат твърденията, 70 тона почва от местопроизшествието е отстранена и откарана в депо.

Доклад от 2005 г. на епидемиолози от Университет на Масачузетс и Университетско училище по медицина Тъфтс заключават, че "доказателствата сочат за повишен риск от вродени дефекти в потомството на лица, изложени на обеднен уран."

През 2013 година "Ал Джазира" прави репортаж от иракския град Фалуджа. В него се разкрива за огромен скок в случаите на рак и родените с малформации деца. Спонтанните аборти, бъбречните проблеми, анемията и случаите на сривове в имунната система станали чести сред жителите на града. Според официалната статистика на иракското правителство до 1991 година процентът на случаите на рак бил 40 на 100 000 души. До 1995 г. той се увеличил до 800 на 100 000 души, а до 2005 г. се е удвоил до поне 1600 на 100 000 души. 

Призиви за забрана

Снимка: iStock by Getty Images

Европейският парламент многократно е приемал резолюции, изискващи незабавен мораториум върху по-нататъшното използване на боеприпаси с обеднен уран. Франция и Великобритания - единствените европейски държави, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН - последователно отхвърлят призивите за забрана. Според Париж и Лондон употребата на обеднен уран продължава да бъде законна и твърденията за здравни рискове са необосновани. През 2007 г. Франция, Великобритания, Холандия и Чехия гласуват против резолюцията на Общото събрание на ООН за провеждане на дебат през 2009 г. относно ефектите от използването на оръжия и боеприпаси, съдържащи обеднен уран. Всички останали държави от Европейския съюз гласуват за или се въздържат

През юни 2009 г. Белгия става първата страна в света, забранила всички боеприпаси от обеднен уран. Според Брюксел радиоактивните и токсични качества на обеднения уран са безспорни, а вредните последици от употребата му - повече от логични. През декември 2010 г. 148 държави подкрепят резолюция на Общото събрание на ООН, призоваваща държавите, които използват оръжия с обеднен уран, да разкрият къде са ги употребили.

През април 2011 г. Конгресът на Коста Рика приема закон, забраняващ уранови оръжия на нейни територии, ставайки втората страна в света, направила това.

През юни 2014 г., Ирак призова за глобална договорна забрана на оръжията с обеднен уран. Малко по-късно 150 държави подкрепят резолюция на ООН, насърчаваща помощта за страни, засегнати от използването на оръжия с обеднен уран

Организация на обединените нации смята, че все още има неизвестни относно дългосрочните въздействия върху околната среда на обеднен уран.