За "Союз-5" се знае малко, но на практика това може да е ракетата, която да спаси Роскосмос, връщайки позициите на Русия на пазара за космически изстрелвания.

Разработките стартират през 2016 година, като първоначално се залага на класическата руска схема - двигатели работещи на течен кислород и керосин и никаква възможност за повторно използване. От Роскосмос обаче бързо разбират, че подобна схема вече е остаряла и може единствено да навреди на държавната космическа корпорация.

През 2017 година е взето решение първата степен на "Союз-5" да може да се приземява обратно на Земята, след което да може да се използва повторно. Това е единственият начин Роскосмос да конкурира цените на изстрелванията на Falcon-9.

Руснаците смятат да създадат тестова версия на ракетата, която да полети до 2022 година, като е много вероятно тя да бъде с обновена версия на старите кислородно-керосинови двигатели РД-171.

Прототипът на новия метанов двигател РД-0162 трябва да бъде готов до 2025 година, като той ще е създаден изцяло по концепцията за многократна употреба. Проблемът за Роскосмос е, че вероятно ще има поне няколко години на усъвършенстване на прототипа, преди той да премине към серийно производство.

Към този момент няма информация как Роскосмос планира да става обратното приземяване на ракетата и каква технология ще използва. Опитът на SpaceX показва, че в началото са възможни грешки и загуби на ракетите.

Съществуват притеснения, че част от елементите на ракетата са взаимствани от съветско-украйнския "Зенит".

Според експертите руснаците биха постигнали успех с приземяването и многократното използване на своите ракети около 2028 година, ако развиват без прекъсване програмата си. Това обаче на практика е почти 10-годишно закъснение спрямо SpaceX. Страховете на анализаторите от Русия са свързани с това, че все по-голям дял от пазара ще бъде заеман от частните американски компании, което може да повлияе отрицателно на финансирането на "Союз-5".

Именно от успеха на ракетата обаче ще зависи бъдещето на Роскосмос.