В края на 70-те години САЩ разработват някои доста интересни концепции в сферата на самолетостроенето, а Студената война кара мнозина конструктори и инженери да създават нетипични и странни проекти. Един от тях бил за самолет с асиметрични крила, можещи да променят своята геометрия.

Самолетът се базирал на концепция, измислена през 1942 година от германецът Райхард Вогт. Немският проект бил за реактивен изтребител с променяща се геометрия на крилото, като едната му част изпъквала напред, а другата оставала назад. По този начин се постигал по-добър контрол върху центъра на тежестта и самолетът можел да има по-голяма стабилност при свръхзвукови полети или при такива с ниска скорост.

Операция "Кламер" набелязва Райхард Вогт, като ценен кадър и той е привлечен на работа в САЩ. Там той продължава разработките си върху самолета с асиметрично крило, а през 70-те години на миналия век те се прераждат в работещ прототип под името Ames-Dryden-1.

Вижте как изглежда самолета >> >> >>

Тестове в тунел показали, че до скорост около 1700 км/ч той е по-стабилен от самолети с конвенционален дизайн.

Прототипът бил изключително лек, а за задвижването му отговаряли 2 малки реактивни двигателя. Заради съображения за сигурност  максималната скорост била ограничена на 320 км/ч.

НАСА провела 79 теста със самолета, като той показал по-добра стабилност при ниска скорост. Оказало се обаче, че концепцията би била най-полезна не за създаването на изтребители, а за направата на транспортни самолети. Американските ВВС обаче не изпитвали интерес към това приложение на технологията.

За пълното изпитване на нейните възможности бил необходим прототип, можещ да развива свръхзвукови скорости. Но финансиране било отказано и проектът приключил през 1982 година. Въпреки това НАСА събрала ценна информация за аеродинамичността на подобни асиметрични конструкции.