Техно милиардери мечтаят за свои "градове-държави"
Основната пречка пред утопията им е зависимостта от "държавата-гостоприемник"
Група технологични милиардери се опитват да създадат собствени, частни мини-държави, далеч от всякакви регулации и данъци. На конференцията "Network State" в Сингапур през октомври, бившият CTO на Coinbase Баладжи Сриинивасан заяви, че през 2025 г. това вече е "движение".
Става дума за т.нар. "startup societies" - градове, изграждани от технологични босове, либертарианци и корпоративни инвеститори, които виждат в тях "крайното бягство" от класическите държави. Те ще функционират като свободни икономически зони с различни правила и закони.
Според Financial Times по света вече има над 120 подобни проекти, някои от които напомнят антиутопии от типа на BioShock, но с реални пари и реални амбиции. В някои случаи целта е прозаична - укриване на данъци, но в други отива доста отвъд това. Не е тайна, че някои милиардери виждат в себе си потенциала на крале и диктатори.
Сриинивасан управлява "Network School" - общност за "техно-оптимисти", базирана на изкуствения остров Forest City в Сингапур. Участието започва от 1500 долара месечно и включва достъп до coworking пространства, високоскоростен интернет и "офис капсули".
Подобни опити не са нови. Либертарианците отдавна мечтаят за частни градове с минимална намеса на държавата. Един от най-известните примери е Prospera на остров Роатан, Хондурас, която привлича над 100 млн. долара инвестиции от имена като Питър Тийл и Марк Андрисън.
Проектът обаче се разклаща след ареста на бившия президент на Хондурас, който бе подкрепял Prospera.
Новото правителство отмени закона, даващ специалния правен статус на града, а основателите му отговориха с иск за 11 млрд. долара. Архитектът на концепцията за "частни градове", икономистът Пол Ромер, определи Prospera като "либертарианска фантазия, която няма да завърши добре". Причината? Пълното скъсване с държавата-гостоприемник е утопия.
От местните жители на Роатан до западни политически анализатори, критиките към подобни начинания са масови. Според Оливие Жутел от Университета в Отаго, идеята е елитарна и откъсната от реалността.
Той допълва, че макар концепцията да изглежда "глупава и самозатворена", не бива да се подценява - защото притежателите ѝ разполагат с достатъчно капитал, за да опитат реализацията ѝ. Зависимостта на тези проект от държавата "гостоприемник" е сериозна спънка. Но на хоризонта може би има решение. Космосмически станции, бази на Луната или Марс или дори на дъното на океана обещават минимален контрол от държавата. Засега изграждането на функциониращо общество на тези места е невъзможно, но скоро това може би няма да е така.